„Гондолата на времето“ от Ева Фьолер

„Гондолата на времето“ от Ева Фьолер е пленяващо четиво, което не е перфектно, но въпреки това оставя приятни чувства както по време както на прочита ѝ, то така и дълго време след него.
След запознаването ми с пътуването във времето в „Скъпоценни камъни“ от Керстин Гир, този мотив ми се струваше все по-интересен, а в първата част на трилогията „Пътуване във времето“ той бива също толкова добре развит. 
Макар и с общи черти помежду си, като например националността на двете авторки, то двете трилогии биват коренно различни една от друга.

Изпълнена с лекота, „Гондолата на времето“ ни предоставя възможността да разпуснем след уморителен ден и да се присъединим към света на главните герои и техните приключения.
Приятна за четене, тя те изпълва с желанието да посетиш местата, през които героите преминават. Описанията на Венеция са също толкова красиви, а заедно с това Фьолер е способна да ни даде възможността да се пренесем и ние самите при Ана и това, което тя преживява. Авторката е обърнала внимание на всеки един детайл, което помага в изграждането на обстановката в ума на читателят.
Самата идея бива развита по интригуващ начин, като самото действие не се развива бързо, понякога дори е по-мудно, но за сметка на това преминем ли средата на книгата - нещата се обръщат в съвсем различна посока и напрежението се усеща далеч повече от преди. В романът присъстваха и комични моменти, които разведряваха на места напрегнатите моменти.
Макар и в превод, се усеща част от стилът на авторката, който допринася към цялата атмосфера, обгръщаща читателя с отварянето на романа. Нежен, но същевременно достатъчно увлекателен, той поглъща изцяло вниманието на четящият, което му позволява да загуби представа за времето и по този начин да преполови голяма част от книгата.
Тя ни запознава с обстановката по също толкова добър начин, по който го прави и с героите.

Венеция е разделена на две – тази в миналото, и тази, която е в настоящето.
Както преди, то така и сега, тя беше представена по един изключително действителен начин. Красивите описания чрез които се запознаваме с обстановката са само част от книгата, която може да завладее вниманието на читателят.
Не толкова внимание писателката е обърнала върху видът на героите, колкото върху характерите им и въпреки този факт, всеки един от тях прави впечатление.
Ана, която в началото бе по-наивна, то в последните страници преспокойно можеше да се забележи нейното израстване. Въпреки нейните слаби черти, в образа ѝ се преплитаха борбен дух и смелост, които бяха едно от нещата, които подпомогнаха в нейното оцеляване през XV век.
Друг образ без който не можем да минем е Себастиано. В началото изглежда като типичният мистериозен мъж, който отказва да разкрие своята история. Но зад пътуването във времето, неговият живот се оказва по-обикновен отколкото си мислим. Храбър, добър, но и харизматичен, той успява да поддържа вниманието около своят образ през всички тези страници до самият край.

Освен главните герои, второстепенните също се оказват толкова интригуващи - Мариета, Клариса и Барт. Запознати сме накратко с тяхната история, която прави и самата картина по-цялостна

„Гондолата на времето“ и описанията, които ни позволяваха да надникнем в този свят, макар и понякога по-дълги от необходимото, дават възможност на четящият да си представи всяка една картина от даденото действие в главата си, като в същият момент да усеща и магията, която се долавя от стилът на писателката.
Историята между главните герои беше сладка, но не и натрапчива. Тяхната връзка се разви постепенно като с всеки един момент надграждаха отношенията си с още един слой докато станат достатъчно укрепени, колкото в действителност би трябвало да са.

Вниманието на Фьолер не бе изцяло фокусирано върху любовната история тук, а върху проблемите, които съпътстват живота през тази епоха. Това беше още един принос към романът, съчетаващ в себе си нежност и красиви описания, интересен развой на събитията и любов примесени с елементът за пътуване във времето.
„- Какво да правя, ако не мога да си спомня за теб?“ 
„- Това няма да се случи. Но ако все пак стане, аз ще ти опресня паметта.“

Коментари

Популярни публикации от този блог

The Ultimate Game of Thrones Book TAG

Top books of 2016

„Прикачен“ от Рейнбоу Роуъл