4 май 2016 г.

„Самодива“ от Краси Зуркова

„Самодива“ от българската писателка Краси Зуркова, преплита в себе си елементи, типични за страната ни, но заедно с това е успяла да ги съчетае с така известните ни гръцки митове и легенди.
Дебютният роман на авторката обещава интересно понататъчно развитие, като читателят е напълно способен да усети магията, както около героите, то така и в самият ѝ стил.
„Самодива“ сама в себе си съдържа мистерии, които биват преплетени така една в друга, че самият ти да не подозираш каква е истината докато не дойде и нейният ред.
Непредсказуема и изпълнена с доза нежност, историята предоставена от Зуркова, ни дава възможността да станем свидетели на една по-различна версия  и да я проследим колкото се може по-детайлно, без това да става натрапчиво.
Самата книга те потапя в своя свят, което прави читателя неспособен да усети преминаващите страници от едната към другата. „Самодива“ далеч не бива толкова трудна за четене, отколкото заплетена откъм действия, като за да разберем едното е нужно да сме навързали нещата преди него.
Описанията на авторката бе друго, което напълно може да погълне вниманието на четящият и то всъщност е колко красиви са те; атмосферата, която Краси Зуркова изгражда в книгата си, се усеща далеч по-истинска колкото по-потопен в историята е читателят.
През тези 416 страници, читателят е способен да премине през всяко едно чувство, което изпитват главните герои, най-вече Теа, заради това, че точно тя ни запознава с обстоятелствата.
Внимание, освен на всичко останало, беше обърнато и на музиката, която беше неизменна част от главната героиня. Чрез нея на няколко пъти тя успя да изрази това, което изпитва; служеше и като отдушник.

Обстановката във всяка една глава, най-вече на тези в околността на университета, бива реалистична, и въпреки дозата фентъзи, която се усеща, то тя не губи тази си черта.

Изграждането на героите, е нещо, което няма как да не ни убегне точно тук. Всеки един от тях имаше своите тайни, но и нещо различно от останалите, което ги открояваше.
Теодора Славин, която през по-голяма част от времето беше обзета от мисли за сестра си, постигна това, за което други хора нямат нужната сила – освен, че продължи обучението си в чужбина, тя продължаваше да търси и отговорите за случилото се с Елза, подозирайки, че обстоятелствата може да не са никак благоприятни. Въпреки добрите си черти, авторката е успяла да не я пресъздаде в идеален образ, като самата Теа имаше моменти на наивност и глупави постъпки, което обаче постигаше реалистичност при нейният образ. 
Джейк и Рис, двама братя, които изпъкваха във всеки един момент. Колкото еднакви, толкова и различни. 
Джейк, за разлика от Рис, беше по-миловидното лице. В „Самодива“ не се разкриваше много за това какъв е бил той, но въпреки това се докоснахме до отделни моменти, които са част от сформираният му образ. Дори и разгневен, Джейк успяваше да стаи тази емоция в себе си. Грижовен и готов на всичко за брат си, той постави щастието си на заден план, само за да види това на Рис.

Колкото до него, той, за разлика от Джейк пък, бе този мистериозен тип, който не разказва  на останалите своята история поради свои причини. Обвит от тайни, неговият живот е  далеч по-сложен отколкото изглежда.
И двамата грабваха вниманието с това как са изградени те и каква история се крие зад тези две лица.

Любовната история между двама от героите, а именно – Теа и Рис се разви бързо, а самите те бяха заслепени един от друг, но по различни причини.
Колкото до другата част от любовният триъгълник, тази между нея и Джейк, тя започна плавно, и въпреки че моменти насаме между двамата почти не съществуваха с няколко изключения, то въпреки това се усещаше как с всяка следваща среща чувствата им стават все по-силни.

На фона на тайните в семейство Славин и техните отговори, драмата присъща за любовен триъгълник можеше да се избегне като темата щеше да е изцяло фокусирана върху разбулването на мистерията около Елза, но същевременно, с нейното присъствие, „Самодива“ успява да представи пред читателя, че дори невъзможното става възможно и че не всичко върви както сме очаквали.

„Самодива“ от Краси Зуркова поставя началото на обещаваща история, която е способна да възвърне на читателя интереса към българските автори и техните произведения.
Изградена от мънички детайли, което я правят това, което е, „Самодива“, съчетана с красивият и нежен стил на писателката, тайните и тяхното разбулване, дебютният роман на Зуркова си струва всяка една отделена минута, след които четящият би искал още и още от света на Теа и Самодивите.
„– Да делиш този, когото обичаш – най-голямото предизвикателство за човешкото сърце.“ 

Няма коментари:

Публикуване на коментар