събота, 30 юни 2018 г.

„Пясъчен замък“ от Ерин Уот

Резултат с изображение за пясъчен замък ерин уот
Ревю на първа, втора книга.
Когато започнах поредицата преди малко повече от година не знаех какво точно да очаквам от нея. Корицата бе това, което ми направи голямо впечатление от самото начало, а историята, с която се запознах на по-късен етап също ми допадна, бе някак леко и приятно предадена, същевременно бе нещо, от което тогава се нуждаех. 
„Парцалена принцеса“ бързо и неусетно ме потопи в един свят на лъжи, власт и пари. Свят, в който не е важно какви качества притежаваш, а колко богат си всъщност. Това бе книгата, която тепърва ни въведе в живота на Ела Харпър и семейство Роял; книга, чийто край, макар и предвидим, те изпълва с желание да разбереш как продължава историята на главните герои и през какви перипетии ще им се наложи да преминат, за да достигнат до евентуално щастливия си край. 
След случилото се в предшественичката на втория роман от поредицата за братята Роял – „Стъклен принц“ бе очаквано продължение и то такова, след което историята поема в една малко по-различна посока, от която връщане назад няма. Вторият роман, в който действието бе предадено също така добре, надмина очакванията ми и ми даде надежда за едно също така интересно продължение. Тук получихме отговор на някои от въпросите ни, възникнали в процеса на четене, ала след края, който е способен да те накара да тръпнеш в очакване на следващата част, възникват и други, все толкова важни въпроси 
„Пясъчен замък“ бе този роман от поредицата, към който очакванията ми бяха най-високи. Това бе и заглавието, което ме разочарова най-много. Действието на места бе прекалено забавено, като всичко, което се случва в последните няколко страници, можеше да бъде разгледано малко по-рано, а някои от действията на героите пък бяха лишени от смисъл. И докато в „Стъклен принц“ се случиха някои напълно неочаквани обрати, то тук те почти и изцяло липсваха, а малкото такива бяха повече от очевидни. 

Макар и да залагах повече на историята на Ела и Рийд, то далеч не очаквах нещо невиждано предвид жанра, в който попадат романите на двете авторки. И въпреки че не останах очарована от това продължение, то няма как да отрека, че историята е все така ненатоварващо предадена, изпълнена с много повече романтика, но и драма; история, която не пленява със своята оригиналност, колкото да послужи като нещо леко и приятно за четене между някой фентъзи роман. 

С всяка една следваща книга от тази поредица едно нещо е напълно и ясно забележимо – израстването, което всеки един от изградени от Уот, герои, постига. В „Парцалена принцеса“ се запознаваме с демоните в съзнанието на почти всеки един от семейство Роял и това продължава и за в бъдеще, като не всеки намира правилния начин да се справи с тяхното съществуване. 
Ела Харпър – момичето, изгубило всичко заедно със смъртта на майка си; момичето, принудено да предприема тежки решения само за да оцелее до утрешния ден. Персонаж, който притежава сила и упоритост; такъв, който не се интересува от мнението на околните и не се спира пред нищо, за да постигне целите си. Това бяха част от качествата ѝ, които ме впечатлиха, когато се запознах с образа ѝ в „Парцалена принцеса“ и което продължи да се случва в „Стъклен принц“. И въпреки немалкото предизвикателства, появили се на пътя ѝ, Ела бе тази, която те не я спираха и тя намираше начин, по който да се справи с тях и да продължи напред. 
Това, което се случваше в тази част, оказа влияние върху психиката ѝ, но заедно с подкрепата не само на Рийд, но и с тази на цялото му семейство, комбинирани с борбения ѝ дух, Ела успя да се пребори със своите проблеми и тежките моменти, които съпътстваха връзката ѝ с един от братята Роял. 
Рийд бе този, при който се забелязва може би най-ясно настъпилата промяна. От начало студен и мрачен, той се превърна в някого, открил истинското щастие, но най-вече откри онази част от себе си, изгубил заедно със смъртта на майка си. Животът му далеч не е сред един от най-лесните, бива изпълнен с немалко трудности и мъка, нещо, което започва да се променя след появата на Ела. За пореден път ставаме свидетели на това, колко жесток може да бъде света във висшето общество, а Рийд се оказва просто поредната му жертва. 
Макар и в началото да намирах връзката между Ела и Рийд за изтощителна, дори бих казала токсична, то в последствие това се променя. Те са причината за щастието на другия, а подкрепата, която си оказват взаимно, само им помага да оцелеят в онези мъчителни моменти, на които живота решава да ги подложи. 
Макар и момчетата от семейство Роял да имаха ключова роля и тук, то мой любимец още от първата книга си остава Истън, който също като братята си има собствени проблеми. И макар да участваше активно до сега, то тепърва предстои да проследим неговата история в „Прокудената наследница“. 
Образ, който бе част от романите до този момент, но участваше само като спомен, бе този на Стив – бащата на Ела. Герой, който често биваше представян в добра светлина, като любящ човек и близък на Роял. С появата си обаче, читателят става свидетел на това кой всъщност е Стив О’Халоран и на какво е способен той. 
source
„Пясъчен замък“ е продължение, което или ще удовлетвори напълно очакванията ти или не. Това е роман, който преплита познатите ни романтика, драма и дори леки криминални елементи в едно. Книга, която не натоварва четящият със своя лек сюжет и го пренася отвъд собствените му проблеми за кратко.
Това е краят на една драматична любовна история; история за момиче, което се бори да оцелее не само до утрешния ден, но и в суровия свят на висшето общество и за момче, изгубило себе си, но открил щастието в лицето на първоначално един от най-омразните му хора. История за оцеляването и силата на духа.
„ – Аз съм Роял, скъпа. Аз не бягам, аз се боря“

Няма коментари:

Публикуване на коментар