Ревю на първа книга.
Когато преди малко повече от година се запознах с романа „Гневът и зората“ на Рене Ахдие, останах искрено впечатлена от начина по който бе разказана историята, също както и от изграждането на героите, които тогава обикнах. Запознах се с една различна, но същевременно интересна култура, както и с живота на персонажи, вдъхновени от приказките за 1001 нощ.
В тези 416 страници, Рене Ахдие представя пред погледа на читателя една история, съчетаваща куп приключения, джинове, магии, но и опасности.
Заедно с краят на романа освен наранена, останах и тръпнеща в очакване за продължението. Продължение, което успя да оправдае очакванията ми и което не съжалявам, че прочетох. Защото „Розата и камата“ е не само отговор на всичките ни неотговорени въпроси, но е и един повече от добър завършек на историята на Шахризад и Халид. История, до която докоснеш ли се, трудно не би се влюбил. Защото макар и тя сама по себе си да е вълшебна, стилът на Ахдие и начинът, по който предава случващото се на читателя, също са магични до толкова, че четящият се потапя в действието и забравя за случващото се около него.
Макар и да бях забравила за някои събития, случили се в предходната книга, то далеч не бе толкова трудно да навържа нишката. Именно защото „Розата и камата“ започва от момента, в който приключи нейната предшественица. Единственото нещо, което ми се искаше бе някои сцени да бяха описани по по-подробен начин, така че да усетя действието по-близко до мен. Въпреки това далеч не останах разочарована от заглавието и посоката, в която пое самото действие. И ако действието в първата книга бе започнала плавно и постепенно се засили, то тук от самото начало то е неспирно и на всяка една следваща страница те очаква някоя нова изненада. Нещо, което спомага за бързия прочит на романа.
Рене Ахдие бързо ни потапя обратно в света на халифа на Хорасан и Шахризад, Герои, които понякога забравях колко млади са всъщност, но през какви премеждия им се налага да преминат. Още от самото начало изградих силна връзка с повечето образи, които в „Розата и камата“ само постигат своето израстване, а други, които не ми се понравиха преди година, то тук коренно промениха мнението ми за тях.
Шахризад е все същото упорито и смело момиче, с което се запознахме в първата част от дуологията. Типичният за нея сарказъм присъстваше и тук, като той често бе една от причините за усмивките ми, докато бях потънала в изграденият от автора, свят. Но докато в „Гневът и зората“ Шази да бе водена наполовина от това да получи отмъщение за смъртта на най-добрата си приятелка, а по-късно и от любовта си към Халифа, то тук тя бе изцяло напътствана от обичта си към Халид, а отмъщението вече далеч не съществуваше като цел в нейните очи.
Израстването на Халид е едно от нещата, които няма как да не направят впечатление на читателя. В първата книга ни бе представен като студенокръвен и мрачен, изглеждащ като чудовище в очите на останалите. След случилото се в дебютния роман на Ахдие обаче, то виждаме една негова по различна страна – тази на младото момче, върху чийто рамене тежи съдбата на цял Хорасан, момче, което постепенно опознава любовта и открива щастието в лицето на Шази – една от многото момичета, чиито животи му се налага да погуби, но по-късно – единствената оцеляла и достигнала до сърцето му.
Макар и предвидима, любовната история между Халид и Шахризад е едно от любимите ми неща от дуологията. Тя далеч не започна по най-добрия начин, дори напротив; и двамата трябваше да оставят настрани първоначалните си цели, да игнорират разума си, за да последват сърцето си.
Образите, които се превърнаха в неизменна част от света на Ахдие – като Деспина, чието минало се разкрива, и Джалал, който познаваме като дързък и саркастичен, също имат ключова роля тук. Други добре познати образи ни са Тарик и Рахим, които постепенно също обикнах; Ирса, сестрата на Шази, на която тук е отделено по важно значение, както и бащата на двете момичета – Джахандар, чийто действия са част от причината за случилите се събития.
 |
| source |
„Розата и камата“ е продължение, което заслужава цялото внимание на читателят. Продължението на „Гневът и зората“ ни дава това, от което всеки един от докосналите се до този свят, има нужда. Още повече магия и приключения очакват тези, решили да дадат шанс и на вторият роман от дуологията, а краят е това, което ще ви преизпълни с щастие, но и тъга по вече приключилата история на Шахризад и халифа на Хорасан. История, сътворена и предадена по един невероятен начин, към която няма да останете безучастни.
„Отговорът беше, че те двамата са част от едно цяло. Той не ѝ принадлежеше, нито пък тя на него. Въпросът не беше кой на кого принадлежи. Те бяха един за друг.“
Няма коментари:
Публикуване на коментар