„Гондолата на времето“ от Ева Фьолер

„Гондолата на времето“ от Ева Фьолер е пленяващо четиво, което не е перфектно, но въпреки това оставя приятни чувства както по време както на прочита ѝ, то така и дълго време след него.

След запознаването ми с пътуването във времето в „Скъпоценни камъни“ от Керстин Гир, този мотив ми се струваше все по-интересен, а в първата част на трилогията „Пътуване във времето“ той бива също толкова добре развит. 

Макар и с общи черти помежду си, като например националността на двете авторки, то двете трилогии биват коренно различни една от друга.

Изпълнена с лекота, „Гондолата на времето“ ни предоставя възможността да разпуснем след уморителен ден и да се присъединим към света на главните герои и техните приключения.

Приятна за четене, тя те изпълва с желанието да посетиш местата, през които героите преминават. Описанията на Венеция са също толкова красиви, а заедно с това Фьолер е способна да ни даде възможността да се пренесем и ние самите при Ана и това, което тя преживява. Авторката е обърнала внимание на всеки един детайл, което помага в изграждането на обстановката в ума на читателят.

Самата идея бива развита по интригуващ начин, като самото действие не се развива бързо, понякога дори е по-мудно, но за сметка на това преминем ли средата на книгата - нещата се обръщат в съвсем различна посока и напрежението се усеща далеч повече от преди. В романът присъстваха и комични моменти, които разведряваха на места напрегнатите моменти.

Макар и в превод, се усеща част от стилът на авторката, който допринася към цялата атмосфера, обгръщаща читателя с отварянето на романа. Нежен, но същевременно достатъчно увлекателен, той поглъща изцяло вниманието на четящият, което му позволява да загуби представа за времето и по този начин да преполови голяма част от книгата.

Тя ни запознава с обстановката по също толкова добър начин, по който го прави и с героите.

Венеция е разделена на две – тази в миналото, и тази, която е в настоящето.

Както преди, то така и сега, тя беше представена по един изключително действителен начин. Красивите описания чрез които се запознаваме с обстановката са само част от книгата, която може да завладее вниманието на читателят.

Не толкова внимание писателката е обърнала върху видът на героите, колкото върху характерите им и въпреки този факт, всеки един от тях прави впечатление.

Ана, която в началото бе по-наивна, то в последните страници преспокойно можеше да се забележи нейното израстване. Въпреки нейните слаби черти, в образа ѝ се преплитаха борбен дух и смелост, които бяха едно от нещата, които подпомогнаха в нейното оцеляване през XV век.

Друг образ без който не можем да минем е Себастиано. В началото изглежда като типичният мистериозен мъж, който отказва да разкрие своята история. Но зад пътуването във времето, неговият живот се оказва по-обикновен отколкото си мислим. Храбър, добър, но и харизматичен, той успява да поддържа вниманието около своят образ през всички тези страници до самият край.

Освен главните герои, второстепенните също се оказват толкова интригуващи - Мариета, Клариса и Барт. Запознати сме накратко с тяхната история, която прави и самата картина по-цялостна

„Гондолата на времето“ и описанията, които ни позволяваха да надникнем в този свят, макар и понякога по-дълги от необходимото, дават възможност на четящият да си представи всяка една картина от даденото действие в главата си, като в същият момент да усеща и магията, която се долавя от стилът на писателката.

Историята между главните герои беше сладка, но не и натрапчива. Тяхната връзка се разви постепенно като с всеки един момент надграждаха отношенията си с още един слой докато станат достатъчно укрепени, колкото в действителност би трябвало да са.

Вниманието на Фьолер не бе изцяло фокусирано върху любовната история тук, а върху проблемите, които съпътстват живота през тази епоха. Това беше още един принос към романът, съчетаващ в себе си нежност и красиви описания, интересен развой на събитията и любов примесени с елементът за пътуване във времето.

„- Какво да правя, ако не мога да си спомня за теб?“ 

„- Това няма да се случи. Но ако все пак стане, аз ще ти опресня паметта.“