Противно на очакванията ми, този месец успях да прочета три книги, като само една от тях беше в TBR листа ми за февруари, но не останах разочарована от избора си.2/12
Първата книга, която започнах, „Тъмна дарба“ от Александра Бракен, ме остави с притаен дъх. На фон от толкова положителни ревюта се опасявах да не би книгата да остави противоположно мнение при мен. Крайният резултат беше далеч от разочарование. С краят на първата част от поредицата, Алекс оставя следи на трепетно очакване относно продължението.
Цялото ревю може да прочете тук.
Следващата, която бе по-лека и разнообразяваща, беше „Връзка“ от Рейнбоу Роуъл. Това четиво на Роуъл дойде в точният момент. Книгата не се превърна в една от любимите ми, но ще остане запомнена. Реалистичната обстановка, изградена от авторката, както и характерите на героите, допринасят към това. Лека и изключително приятно написана, „Връзка“ е изпълнена с топли чувства, които оставят дълготрайна следа върху четящият я.
Подробно мнение може да прочетете тук.
„Двор от рози и бодли“ от Сара Дж. Маас е последната книга, която успях да завърша за февруари. Харесвам стилът на Маас още от другата ѝ поредица, а тук тя отново ме плени. Историята ми се стори далеч по-интересна отколкото когато тепърва се запознавах с основната идея,а първата част от поредицата е едно добро и обещаващо начало на това, което тепърва предстои да се случи. Светът изграден от писателката бива пленяващ и магията се усещаше във всяка една страница не само като елемент от сюжета, но и в приятният стил на Сара.
Цялостно мнение тук.
За идващият месец ми се иска да прочета „Стъкленият меч“, продължението на „Алена кралица“, от Виктория Айвярд. Краят на първата книга тепърва даваше начало на следващите събития, интересно ми е какво ще сполети в тази книга главните герои и пред какви опасности ще трябва да се изправят.
„Всички наши места“ от Дженифър Нивън е книга, която ми се иска да прочета още от излизането ѝ на българският пазар, но все отлагах. Знам важна подробност относно краят, но желанието ми да проследя развитието на действието е по-голямо.
„Морето на спокойствието“ от Катя Милей, набрала доза популярност след излизането си, ме заинтригува. След няколко прочетени ревюта относно книгата, реших, че е време да се докосна и до тази история, пленила читатели навсякъде по света.
Няма коментари:
Публикуване на коментар