С приближаването
към последната книга – „Зима“, обстоятелствата в поредицата стават все
по-обтегнати, а нетърпението спрямо действието на героите – още по-силно.
За втори път
авторката преплита историите на своите герои по начин по който да получи
желаната реакция от читателите.
Главните герои в
третата книга са Крес - затворена в Кулата от чародейците на кралицата от доста
години, и Трън – този с когото се запознахме при бягството на Синдер във
втората книга.
Двамата биват
изключително интересни като персонажи – с примесена доза хумор, те са едни от
тези, които внасят светлина в едни от най-тъмните моменти и ти дават надежда,
че всичко ще бъде наред.
Голяма част от
действието е отделено за Трън и Кресънт, които немалко пъти ми стопляха
сърцето, въпреки че в отделни моменти ми бяха по-антипатични с държанието си. И
все пак това се очакваше от мъжкият герой – още при запознанството ни с него
той ни беше представен като саркастичен и въпреки това – мислещ за тези до
него, дори и да не го показва в правилните моменти.
Както във
„Скарлет“ то и тук проследяваме няколко гледни точки – екипът на Синдер и в
двореца при Каито, а по-късно, макар и не толкова често, при Скарлет Беноа.
Както до този
момент Мариса се е справила на добро ниво с продължението на поредицата.
Действието след
средата на книгата поема в малко по-различна посока и в даден момент е
забързано до толкова, че просто да не отегчи читателя прекалено.
Събитията
достигат до връхната си точка в моментът в който плана на екипа стартира.
Въпреки това дългоочаквания момент от всички читатели тепърва предстои, а краят
на „Крес“ е точно където трябва да бъде – не му трябваше нито повече, нито
по-малко. Историята вместо разпокъсана заради вмъкването на три различни
персонажа е точно обратното на това – животът на трите момичета е навързан на
една нишка, а заедно с тяхното присъединяване, ние се срещаме и още три,
различни по характери, героя – Каи, Вълка и Трън. И тримата играят важна роля в
случващото се, та дори и в екипа на киборга-механик. Заедно всички те обрисуват
една качествена картина чрез която трябва да се сложи края на управлението на
Левана и възкачването на принцеса Селена на трона, за което всички тръпнат в
очакване да разберат как ще се случи или дали Майер няма да ни изненада с
обрат, за който не сме си и помисляли до сега.
„Крес“, макар и с
приближаването си към края, не става по-натоварваща откъм събития и тяхното
възприемане. За пореден път традицията продължава и тук има комични моменти,
които те откъсват от сериозността на ситуацията.
“– Капитане? – сърцето ù се сви.– Да? – Трън вирна глава. Крес събра шифона, който покриваше полите ù.– Как мислиш, дали съдбата ни е събрала заедно?Трън примижа и след като помисли малко, поклати глава.– Не, сигурен съм, че беше Синдер.”
source: rykemedows.tumblr.com |
"Обещавам, че няма да позволя да умреш нецелуната."
Освен, че се
докосваме до Крес и Трън – проследяваме и чувствата на останалите герои.
Пътят по който
поема животът на Каито и Синдер се усложнява до даден момент след което идва този
на истината. Всичко започна с тяхната среща и е редно да приключи с тях, без да
забравяме и останалите персонажи, които са като глътка свеж въздух в отделни
сцени и разведряват обтегнатата обстановка.
Разкрива ни се
една по-различна част на Вълка, такава каквато не сме очаквали, че съществува в
него. Загрижен за любовта си, той мисли без да действа и единственото, което
желае е нейната безопасност.
“– Тя е моята алфа – измърмори той с натрапчива тъга в гласа си.
Алфа.
(…)
– Като звездата ли?
– Каква звезда?
(…)
– О, ами, в съзвездията най-ярката звезда се нарича алфа. И аз си помислих, че
искаш да кажеш, че тя е… като… твоята най-ярка звезда. – (…) Но вместо да ù се присмее, Вълка въздъхна.
– Да – каза той и погледът му се плъзна нагоре към пълната луна, която се бе
показала на синьото вечерно небе. – Точно така е.”
В първата книга
авторката тепърва ни подготвяше за приключенията през които тепърва ще
преминаваме и жертвите от тях. В „Синдер“ тепърва се запознавахме с идеята. В
„Скарлет“ видяхме част от израстването на познатите ни герои, а в „Крес“ то е
по-засилено и подготвящо за началото на краят.
В последните
страници на третата част, Мариса Майер вмъква персонажът и на Снежанка въплътила се в ролята на принцеса Зима – доведената дъщеря на Левана, която
макар и с няколко минутна поява, успява да заинтригува с мистериозността в
характера си и прави впечатление далеч по-добро от това на мащеха си. Зима,
която е достатъчна за да постави въпросителни на места, които до този момент не
са съществували и да постави въпроса дали тя може да е ключът към оправянето на
проблема с който нашите герои трябва да се справят успешно.
source: littleschemer.deviantart.com |
“– Но ти си луда.
– Знам. – Момичето извади една малка кутия от кошницата. – А знаеш ли откъде
знам?
Скарлет не отвърна.
– Защото от години стените на двореца кървят, а никой друг не го вижда.”
Засега Крес е моят фаворит от поредицата, но не се знае колко ще харесам Winter.Прекрасно ревю.
ОтговорИзтриване