„Алена кралица“ от Виктория Айвярд

„– Истината е каквато я направя аз. Бих могъл да подпаля този свят и да кажа, че вали дъжд.“

Животът на Мер Бароу е пълна каша. Нещата обаче стават още по-зле след като дарбата ѝ излиза наяве и е принудена да бъде не тази, която е.

Макар и Червена – Мер притежава нещо, което е характерно за Сребърните, а това озадачава всички, които стават свидетели на откритието.

Светът изграден от Виктория Айвярд наподобява на този в други известни поредици – „Изборът“ и от части на „Стъкления трон“. Въпреки общите тропи помежду им, „Алена кралица“ не е като нещо, което си чел преди. Начинът на писане на Виктория е достатъчно интересен за да прикове вниманието на читателят и да го задържи до самия край, когато нещата се обръщат в коренно различна насока и поемат по път, който не сте очаквали.

Разкрива се същността на героите, а последните описания на действието в първата книга от трилогията оставят читателя в обстановка, в която само може да се чуди как нещата се объркаха толкова много и внезапно сме достигнали до такъв обрат в историята на двамата принцове и момичето с червена кръв, но с дарба като на сребърните – Мер Моли Бароу.

Описанията в първа част са на ниво и достатъчно реалистични, така че да можем да изградим света с който авторът ни запознава.

Виктория Айвярд е описателна най-вече в моментите, когато идва времето за битките. В тези сцени ние виждаме нещо, което се откроява на фона на роклите и фалшивите усмивки в двореца. Виждаме, че Сребърните са се чувствали недостижими, знаейки, че се пролива не тяхната кръв, а тази на Червените, а настъпва ли обратът в историята – те не знаят какво да сторят и вината отново я отнасят тези, които не искат нищо повече освен свободата, а не робство; не обезщетения, а просто да знаят, че децата им са в безопасност.

Героите се отличаваха един от друг като всеки един допълваше цялостната картина на Норта и правеше книгата по-лека и изпълнена с най-различни емоции през които да премина читателя.

source: http://victoriaaveyard.com

Мер беше онова силно, въпреки съдбата си, момиче, готово да рискува за да защити близките си, дори това да означава да има сребърна кръв по ръцете си. Тя е тази, която даде началото на ставащото в този свят; тя е това момиче, което трябва да поведе останалите в битката между Сребърни и Червени.

Въпреки външната си промяна към принцеса, Мер е онова момиче, което видяхме да краде на площада за да подпомогне с нещо в семейството си, макар и откраднато от някой друг.

Докрай тя остава вярна на себе си и това, което е по рождение – Червена, която краде, защото тя само това може. И въпреки че смята, че е в сянката на Гиза – по-малката си сестра, момичето Бароу е специална не само заради откритието, което я отличава от останалите Червени, но и заради борбеният си дух, благодарение на който, макар и да не се осъзнава, тя трябва да бъде следващата кралица. Алена кралица.

Изключително силна по характер, макар в началото на книгата да не ми беше харесала толкова много. Самата тя като личност преминава през доста неща до края и макар и не чак толкова видимо, израства като персонаж. Научава се, че не трябва да вярва на всеки, защото

„Всеки може да предаде всеки.“

Кал не беше онзи, който ме удовлетворяваше.  Имаше моменти в които ме имаше на негова страна, но и такива в които ме изпращаше на противоположната. Бъдещият крал на който тежи бъдещето на страната, но въпреки това ми се искаше да повярва, че може да прекрати враждата между двете касти, защото бе достатъчно силен за да накара и едните, и другите да повярват в това.

"Пламък и сянка. Едното не може да съществува без другото. "

Въпреки случилото се, връзката между двамата братя в началото изглеждаше силна и неразрушима; нещо, което въпреки действията ще продължи да бъде един от най-важните елементи в книгата.

source: weheartit

Мейвън ми разкъса сърцето на парчета. От първата му поява пред читателите ме заинтригува с държанието си и това, че застана на страната на Мер; беше готов да рискува своите, та да види спокойствие в Норта. И в това нямаше хич съмнение; с привидно милото си държание спрямо всички, най-вече към момичето Бароу, до която беше винаги и я защитаваше, принц Мейвън спечели симпатиите ми. И въпреки последните си постъпки, той до самият край беше този, който подкрепях и искрено съжалявах за тази маска зад която не успях да видя истинското му „аз“.

„Или може би именно това е крил през цялото време... Собственото си сърце.“

Еванджелин от друга страна бе онзи персонаж, който разнообразяваше обстановката и ѝ придаваше по-весел изглед. Макар и да се държеше далеч от приятно, тя се превърна в един от онези герои без които една книга не може да съществува, не и на по-високо ниво от горе-долу.

Джулиян, макар и второстепенен герой, беше този, който даде отговори на едни от най-важните въпроси на този етап – нима Мер е единствена по рода си или съществуват и други като нея?

Макар да ставаме свидетели на любовен триъгълник (или четириъгълник) развитието не е съсредоточено върху любовният живот на героите, а върху враждата между Червените и Сребърните; върху развитието на Норта и бъдещето на страната.

„– Кал ме предаде, а аз предадох него. А

ти предаде и двама ни по хиляда

различни начина. – Думите са тежки като

камък, но правилни. Толкова правилни. –

Не избирам никого.“

Това е едно от нещата на които Айвярд е заложила и е успяло да направи книгата толкова успешна – нещо от което се нуждаем, но спокойно може да не присъства в обилни количества на този етап от действието. И въпреки малкото количество от такива моменти, те са част от историята и правят обстановката по-напрегната.

“Искате да основа цялата си операция, цялата революция върху някаква тинейджърска любовна история? Не мога да повярвам в това.”

Виктория Айвярд ни предоставя картина от фалшиви усмивки, кралски интриги, убийства и лъжи.

„Алена кралица“, първа част от трилогията, е обещаващо начало на една, позната ни, но развита по по-различен начин, история, която тепърва ще запознава бедното Червено момиче с предизвикателствата на живота и последствията от тях.

„– Веднъж ти казах да прикриеш сърцето си.

Трябваше да ме послушаш.“