понеделник, 28 декември 2015 г.

„Сняг вали“ от М. Джонсън, Дж. Грийн и Л. Миракъл


„Сняг вали“ дава едно добро начало на месец декември; макар и не изпълнено с очакване на нетърпение четене моменти, книгата не е чак толкова лоша и ако по някаква случайност не си завладян от коледно настроение, то съчетанието на тези три истории може да допринесе към приповдигането му заедно с плейлист от музика на коледна тематика.

Първата история, а именно „Историята на Джубили“ от Морийн Джонсън бе сравнително интересна, сладка, но и предвидима. И въпреки това, всеки един герой, който беше част от нея допринесе с нещо, което я направи открояваща се от останалите.
Началото беше по-безинтересно главно поради това, че се запознаваме с рутината на Джубили и главното действие все още не е започнало.
Забавна, сладка и изключително приятна за четене през този период от годината, историята те разведрява от тежкото ежедневие и те предразполага като добринася към доброто настроение.
Главните действащи лица – Джули и Стюарт ми бяха изключително симпатични и макар да знаех накъде ще отиде действието, ми беше приятно да бъда част от тяхното кратко, но и забавно приключение.
„Може и да бях напълно обезумяла, но бях напълно обезумяла с маниери.“

Следващата по ред, „Мажоретно-фантастично коледно чудо“ от Джон Грийн не ме бе заинтригувала толкова като идея. И въпреки това е добра история, подходяща за Коледа, която ще те пренесе в по-приключенска обстановка и ще те забавлява с комичните ситуации на главните герои.
Колкото до тях самите – всеки един се отличава с нещо, а държанието им един към друг като приятели понякога ме караше да се усмихвам. Заедно те се допълват и пре-спокойно може да бъде изграден един цялостен образ от трима им като резултата ще бъде особено впечатляващ.
Тобин ми се струваше малко странен в самото начало и така и не успях да го харесам много, но в комбинация с Херцога ми допаднаха далеч повече; Джей Пи ми хареса най-много от останалите. Лично се открояваше със своите реплики и правеше някак сладко впечатление с поведението си.
Не беше никак лоша история; действието се разви в типичния за автора стил.
„– Направих го само за да привлека вниманието ти –
признах. – Може ли отново да те целуна?”

„Светецът-покровител на прасетата” от Лорън Миракъл, трета и последна по ред история е един добър финал, обобщаващ цялата книга.
Тук се запознаваме с Ади и споменатия в първатата история – Джеб. Историята помежду им ни бива разказана постепенно, без особено прибързване на действието.
Драмата, която Лорън Миракъл е вмъкнала тук не ме впечатли много; в дадени моменти се чувствах глуповато заради думите на главната героиня и решенията ѝ, които понякога не съответстваха на думите ѝ.
Хубавото на това е, че в последните страници Ади осъзнава каква е реалността и вече не бива чак толкова дразнеща в сравнение с началото.
Присъствие от страна на Джеб почти няма в историята му с Ади, а появата му се състои чак накрая, но въпреки това благодарение на няколкото си появи в предните две истории мнението ми за него не бе никак лошо, дори ми се струваше симпатичен, доколкото това е възможно в този случай.
Дори и Тегън бяха второстепенните герои, които играеха ролята на приятелки на главната героиня. И въпреки кратката им поява, двете заедно с Ади ми се сториха допълващи се една за друга към тяхното приятелство.
В последните страници на „Светецът-покровител на прасетата” всичко придобива една по-добра, весела и приятна атмосфера. Изпълнен със смях финал, историята на двамата герои придобива сладък край, които макар и нещо типично, няма как да не ти подари една усмивка.
„– Сега ще те целуна – предупредих го, защото знаех какво мисли по въпроса
за проява на чувствата на обществено място.
– Не – каза той нежно, но твърдо. – Аз ще те целуна.”

Историята освен да допринесе към коледното настроение, може да те плени със сладките истории на главните герои. Всеки един от тях е изграден по свой начин, открояващ се от останалите и накрая историите на Джубили и Стюарт; Тобин и Анджи; и Ади и Джеб се преплитат в една обща картина, която ни позволя да видим споменатите герои на едно място, всеки зареден със своите щастливи моменти заради човека до себе си.
Тази Коледа бе различна за всеки един от тях, разделиха се с нещо, но не по-късно получиха друго, което да ги накара да се усмихнат.

„Сняг вали“ от М. Джонсън, Дж. Грийн и Л. Миракъл е леко, с предвидим край, четиво, което въпреки всичко заражда положителни емоции и с което пре-спокойно може да се насладиш в някой от коледните дни.

Няма коментари:

Публикуване на коментар