Когато за пръв попаднах на тези книги вниманието ми бе заинтригуване; и признавам - бяха на ниво, но случващото се между Абърнати и Мадокс беше малко creepy, особено първата част (втората е от гледната точка на Травис, доколкото се сещам)
В тази част ни се разкриват повече неща относно сватбата на Травис и Аби, как се развиват нещата помежду им в този така важен период, както и неща, които не разбираме от последните страници на „Ходещо бедствие“.
Има читатели, които са сметнали, че щеше да е по-добре без тази допълваща част, понеже епилогът е един добър завършек с тази цялостна картина на семейство Мадокс - Травис, Аби и децата им и няма нужда от пояснения.
Но пък от друга страна има и такива, които смятат, че това е нужно заради по-горе споменати причини.
Не малко неща сполетяват действащите лица, ала това не е пречка да се съберат.
Тук главните действащи лица са младоженците, а останалите персонажи от предишните две части присъстват повече към последните страници.
За пореден път се убедих в това, колко харесвам не само Аби и Травис, но и Шепли и Америка, но държанието на родителите на Америка беше достатъчно хубаво за да ме накарат да се усмихна. Начинът по който се грижат и за Аби, без да им е родна дъщеря, е впечатляващ и понякога наистина ми се искаше двете с Америка да бъдат сестри. Писмото, което обаче Абърнати получи беше трогателно и най-хубаво нещо.
Историята на главните ни герои е красива, въпреки всички препятствия между любовта им и жертвите, които трябва да направят за да защитят половинката си.
“I know you know I love you. What you may not know is that there is nothing I want more than to be your husband. But if you’re not ready, I’ll wait for you, Pigeon. I’m not going anywhere. I mean, yeah. I want this, but only if you do. I just . . . I need you to know that you can open this door and we can walk down the aisle, or we can get a taxi and go home. Either way, I love you.”
Няма коментари:
Публикуване на коментар