Това е третата книга на Джон Грийн, която чета и може би ми хареса най-много за разлика от предишните две, въпреки че все още смятам, че това не е моят автор.
Идеята се развива около Куентин, очевидно влюбен в главната героиня, и непредсказуемата Марго. Една вечер тя навлиза през прозореца в стаята му и двамата поемат по едно малко приключение из собственият си град, но на следващият ден тя изчезва, като след нея биват оставени следи, а Кю поема предизвикателството да се опита да я открие.
В книгата се премесени чувства на смях, тъга, но и драматичност. Нещо, което би се харесало на тези, които харесват начинът на писане на Джон Грийн.
На някои най-вероятно няма пък да им се хареса начинът по който постъпва Марго и това, че групата приятели - Куентин, Бен, Лейси и Рейдар, отдават повече време за да помогнат на Кю да я намери, който е изпълнен и с тревожни мисли относно нейното изчезване.
“If you don't imagine, nothing ever happens at all.”Кю тепърва го опознаваме в книгата; в началото изглежда по-страхлив отколкото всъщност е и след като поема по пътя да открие Марго виждаме негова по-безстрашна версия.
Марго пък не заслужава толкова лоши коментари относно себе си, понеже единственото, което тя прави е да замине от града в който е живяла без да нарани никого; единственото лошо в това е, че това се отразява и на групата приятели.
Лейси, Бен и Рейдар - макар и да не им е наблегнато толкова много и да не участват в цялата история около двамата главни герои, цялостната група се оформя след изчезването на Марго, а преди това са били са Бен, Рейдар и Кю. Нещата обаче винаги се променят и заедно поемат приключението, което може и да не завърши толкова добре, колкото се надяват.
Краят е добър в предвид всичко, което се случва помежду главните герои и техните личности.
“As long as we don't die, this is gonna be one hell of a story.”
Няма коментари:
Публикуване на коментар