„Пробуждането на Атлантида“ от Алиса Дей

Идеята във втората книга се развива около Вен, друг войн и брат на Конлан, и неговата любима - Ерин, вещица, но и не само.

В "Пробуждането на Атлантида" главният действащ персонаж избран за мъж ми се стори по-непринуден от брат си и някак не чак толкова перфектен. Заобичах Вен още в първата книга, а симпатичността му в тази книга и отношението му към Ерин още в самото начало ми се стори съвсем на място.

Макар действието да е съсредоточено върху войнът и вещицата, то историята на героите с които се запознахме в първата част не остава на заден план - тук разбираме как се развиват нещата между войните на Посейдон, но и с това колко всъщност е тежка бременността на Райли и начина по който всеки един член и близък на Конлан се тревожат както за нея, то така и за бъдещият наследник, но и за самият баща, знаейки, че ако нещо се случи на любимата му и детето им, то мъжът няма да успее да го преживее.

И няма как една книга, макар и част от поредица, да мине без някой злодей, заплашващ животът на любима двойка. И тук се появява Калигула и, но и известен, но най-вече и омразен, персонаж - Анубиса. Няма как да не е в центъра на случващото се.
Начинът по който Алиса Дей продължи с развитието на идеята за изгубената и вече пробуждащата се Атлантида, е повече от добър.  Освен това авторката на поредицата ни разкри нещо и от историята на Джъстис, което напълно изненадва читателя и няма никакви улики, които да разобличават тази история.

Любовта между Вен и Ерин е заслужаваща си и дори забавна на моменти; той, чувствайки се, че трябва да я пази от всичко и всеки, дори включвайки своите братя, а тя не е толкова беззащитна, колкото изглежда. Двамата са напълно допълващи се. 

" -У дома, Ерин -прошепна й той, докато очите й се затваряха. - Отиваме у дома. "

„Възраждането на Атлантида“ от Алиса Дей

Действието се развива около Конлан, принцът на Атлантида, прекарал няколко години в плен при кралицата на вампирите. Появява се и друго действащо лице в тази история - Райли, обикновено момиче, като в последствие разбира, че е емпат. 
В книгата присъстват и самите войни на Конлан, както и шейпфшифтъри. Действително мисията на войните и принцът е да си върнат откраднатия тризъбец.

Идеята не е нещо кой знае какво, но пък действието е развито в по-добра посока отколкото си представях.
Единственото, което не ми хареса чак толкова е начина по който Конлан и Райли веднага едва ли не, си паднаха един по друг, нищо, че той я смяташе за заплаха заради това, че е емпат.

Конлан, нищо, че ми се стори като мъжът по който всички си падат, ми хареса. Връзката му с главната героиня също.
Райли. Имах усещането, че е готова да погуби своят живот само и само за да спаси нечий друг. И е истина, не веднъж Алиса Дей я представи като жертвоготовна дама.

Куин е сестрата на Райли с която се запознаваме по-към средата на книгата, края. Макар да криеше това която е всъщност, Куин ми спечели доверието, а да не забравяме и това, че макар да изглежда по-слаба, то тя е далеч от това понятие.

Аларик, в началото ми се стори като задник, но пък това далеч не означава, че не го харесвам; с продължаването на появата му, започна да ми се струва все по-симпатичен от самото начало. 

“Пази я вместо мен Конлан - Аларик”

Вен, Джъстис, Бастиян, Денал, - всеки един от тях, както и гореспоменатите персонажи, е себе си по свой собствен начин и притежава своя характерна черта.

Начинът на писане не е труден за четене, а относително лек и приятен. Краят е удовлетворяващ предвид събитията, които бяха на път да случат още от първите страници, а интересът се поддържа на добро ниво.

“Един дъх и една догма на единадесет хиляди години”