7 април 2018 г.

„Звезден полет“ от Мелиса Ландърс

Резултат с изображение за звезден полетЧесто когато взема решение да се докосна до роман на нов и непознат за мен автор, изпитвам известни съмнения. Особено когато се случи така, че почти да не съм попадала на негативни мнения за четивото. Така се получи и с дебютният роман на Мелиса Ландърс – „Звезден полет“. Когато заглавието излезе на българският книжен пазар, той предизвика истински фурор в повечето от читателите, всеки от които посочваше колко добра е всъщност книгата. Така, макар и след две години от издаването ѝ, я започнах с особено високи очаквания, които не успяха да се оправдаят напълно, за мое съжаление. 
Макар и „Звезден полет“ да не се оказа напълно това, на което се надявах, произведението на Мелиса Ландърс далеч не е загуба на време. Това е един роман, пренасящ ни в Космоса и отвъд него, роман, който ти позволява да се откъснеш за миг от сивото ежедневие и да се потопиш в света на героите, чиито животи са изпълнени с далеч по-голяма доза напрежение и опасности, но и роман, който те кара да забравиш за собствените си проблеми и да се изправиш пред тези на самите персонажи. 
Заглавието съчетава всичко необходимо му, за да предизвика непрестанен интерес у читателя – от интересна и добре развита идея, преминем през героите, претърпяващи своето израстване и дори до екшън, примесен с нотки на романтика. Заедно със своето непрестанно действие, романът не позволява да бъде оставен и за миг преди да бъде довършен. А лекият и приятен начин, по който Ландърс предава историята, улеснява четящият и преминаването му през страниците, като във всяка от 400-тте от тях се долавя от магията, която авторката е вложила. 

Вълшебството на „Звезден полет“ не се крие само и единствено в идеята и начинът, по който е предадена тя. Пренасяйки ни в Космоса, авторката ни потапя в една по-различна обстановка, от която бързо бях погълната, макар и научно-фантастичната литература да не е сред любимата ми. И въпреки това Мелиса Ландърс ми показа отново, че макар и някой жанр да не е сред предпочитаните ти, то има вероятност все пак книга, обхващаща го, да ти хареса. А защо не и да се превърне в една от любимите ти. 
Това обаче не е просто произведение, чието действие се развива извън нашата планета, но е и роман, който повдига въпроса за това кой си всъщност и какво е призванието ти. Нещо, което далеч не очаквах да бъде повдигнато като тема в подобна творба. 

Героите са едно от нещата, които много ценя при прочита на някое произведение, както и изграждането на връзка с тях. Това тук не се случи, което обаче не ме спря да харесам изградените от Ландърс персонажи. 
В основата на сюжетна линия тук стоят Солара Брукс и Доран Сполдинг – образи, не по – различни от онези, които вече сме виждали, но въпреки това – постигащи своето израстване. Друго, което се оказва важен фактор за дадено заглавие за мен. 
Солара е типичен пример за силен женски образ. С уменията си, бързият си ум и силната си воля, тя бързо ме спечели на своя страна. Макар и преминала през немалко трудности в своя кратък живот, Солара успяваше винаги да се изправи на крака и да премине през поредното препятствие, което се изпречеше на пътя ѝ към постигането на целите ѝ. Жертвоготовна, смела и остроумна – това са само една малка част от думите, които биха описали Солара Брукс като образ. 
Доран Сполдинг е другият типичен пример за герой, който доста често виждаме в любовите романи и не само. Първоначално представен като самоуверен наследник на семейното богатство, позволява на читателя да проследи постепенната му промяна от разглезен син до мъж, който започва да оценява това, което притежава. Зад тази му надменност обаче се крие нещо повече и в хода на действието Мелиса Ландърс разкрива миналото му, което е направило настоящето му такова, каквото го виждаме. Всъщност Доран е далеч повече от едно капризно момче, момче, което с времето показва повече сила и смелост, отколкото първоначално може и да сме очаквали. 
И макар и двамата да притежават черти като решителност и храброст, то отношенията помежду им далеч не започват по най-добрият начин – с нанесените му върху нея обиди и шеги в училище, заедно и с раните, нанесени му от нея. Това се оказва пречка и за взаимоотношенията им за напред, като въпреки това от самото начало е ясно какво ще се случи между тези двама герои. Разговорите им често биват изпълнени откъм хапливи коментари, които обаче само добавяха щипка хумор и забавление към изпълнена с непрестанно действие картина. 
Също както и добре изградените първостепенни герои, виждаме и така внимателно създадените второстепенни, които не само допълват празнините в романа, но и спомагат за неговото изграждане. 
Касия и Кейн, капитан Роси и Рени са персонажите, които от непознати се превръщат в нещо повече за нашите главни герои и винаги са насреща за да им помогнат, макар и отношенията между екипажа не винаги да бяха така гладки. Предоставяйки на показ миналото им, читателят успява да опознае не само тях, но и причината, поради която всеки един от тези герои се е оказал на „Банши“ – кораб, който обединява хора с различно минало и характери, но въпреки това хора, успели за кратък период от време да се превърнат в семейството, което нямат. 

„Звезден полет“ е роман, грабващ вниманието на читателя от самото начало. Това е роман, който бързо успява да те погълне в своя свят от разнообразни герои и непрестанно действие, роман, който макар и да не съдържа големи и дори неочаквани обрати, би се харесал на онези, които желаят познатото да бъде пречупено по един малко по различен и дори леко непознат начин. 
Произведението на Мелиса Ландърс обещава няколко часа изпълнени откъм доза екшън и щипка романтика; време, в което ще се срещнете с интересни герои, ще ви се наложи да преминете през няколко изпитания за да оцелеете, но и време, което напълно ще си струва. Защото „Звезден полет“ е заглавие, което ще ви отведе на едно вълнуващо пътешествие извън познатите ви граници. А след краят ще желаете да прочетете и следващата част, която изглежда все така обещаващо.
„Нямаше представа какво ще донесе бъдещето на всеки един от тях, защото възможностите бяха толкова безбройни, колкото и звездите. И всъщност това беше достатъчно.“

Няма коментари:

Публикуване на коментар