Това бе втората ми среща с творчеството на авторката, от което отново не останах разочарована. Когато преди година взех решението да прочета „Graffiti Moon“ наистина не знаех какво да очаквам. Само едно ми беше ясно и то бе, че имам нужда от нещо леко и приятно за четене; нещо, различно от любимия ми фентъзи жанр. „Graffiti Moon“ се оказа достатъчно добро попадение, отговарящо на това изискване. Предостави ми една лека и приятна история, която ме откъсна за момент от фентъзи романите, та дори и за миг от обкръжаващият ме свят.
Разбирайки за другият роман на Кат Кроули, решението той да бъде прочетен бързо бе взето от моя страна. И макар очакванията ми за заглавието да не бяха високи, то една част в мен се надяваше „Думи в тъмносиньо“ да ми хареса една идея повече от другото произведение на Кроули. Нещо, което в действителност и се случи. Защото макар и „Graffiti Moon“ да ми допадна с ненатоварващия си и очарователен сюжет, то този в „Думи в тъмносиньо“ бе различен; това бе една история за загубата и последствията от нея; за преодоляването на болката, която я съпътства. Но освен това бе история и за приятелство и любов; история за преоткриването на онова ти „Аз“, което си изгубил някъде по пътя.
Това, което Кат Кроули представя пред читателя този път далеч не бива толкова леко и приятно. Книгата показва какво влияние оказва смъртта на близък върху някого и как това е възможно да разруши нечий свят за няколко секунди. И въпреки това, авторката успява да предаде случващото се по един достъпен начин, който да не затрудни четенето. В тези 340 страници се крият много болка и страдание, но и любов. Любов, която може би ще се окаже ключът към нечие изцеление.
„Думи в тъмносиньо“ не е просто роман, в която любовта е важен елемент, независимо дали ще бъде към някого или нещо. Това е роман, който те кара да чувстваш – от болка и тъга до щастие и обратно. Зад тази красива корица се крие история, заслужаваща всяка отделена ѝ минута. История, която е далеч по-специална, отколкото изглежда първоначално. Това е книга, притежаваща сладко-горчив вкус, недалеч големи и неочаквани обрати, но с действие, което успява да докосне четящият.
Образите, които биват изградени са различни, може би някои леко нереалистични, но въпреки това – добре изградени. Позволявайки си да разкаже историята от две гледни точки, авторката на романа ни предоставя възможността да проследим мислите както на Рейчъл, то така и тези на Хенри; да опознаем тях и света им през собствените им очи, а не през тези на другия.
Рейчъл е онзи персонаж, чрез който се засяга темата за смъртта и болката, породена от загубата на любим човек. Кат Кроули предава съвсем ясно през какво преминава главната героиня и непосилната болка, която тя изпитва от смъртта на брат си. Тази липса на Кал променя коренно живота ѝ и връщайки се в родният си град, Рейчъл се оказва не онова момиче, което всички познават и обичат. От щастието и усмивките ѝ няма и следа. Вместо това е студена и отдръпната от близките си, които дори и не подозират какво може да е това, оказало влияние върху промяната на някогашната им приятелка.
Макар и отдръпната в началото, в хода на действието се забелязва онази промяна в образа ѝ, която само показва колко силна може да бъде тя, изправяйки се срещу реалността и осъзнавайки, че някои неща няма как да бъдат предотвратени. От момиче, чийто живот бързо е изгубил смисъла си и онези малки радости в него, тя се превръща в герой, който отново преоткрива топлината и положителните неща в съществуването.
Друг главен персонаж, през чиито очи може да погледнем, е Хенри Джоунс – образ, към който често изпитвах смесени чувства и към който така не и успях да се привържа особено. Сляп за случващото се и наивен, той бе готов на всичко за едно – да се събере с приятелката си, с която се разделят твърде често. С развитието на действието Хенри също израстна – вече не бе така заслепен и започна да осъзнава решенията, които е взел, било то грешни или не.
Приятелството градено помежду им с Рейчъл през годините, макар и изправено пред някои трудности, се забелязваше колко силно и в действителност неразрушимо е. Защото макар и с липса на контакт, двамата далеч не са забравили за другия и какво той означава за тях.
 |
| source |
Второстепенните герои, изградени от Кроули, далеч не оставаха на заден план. Сестрата на Хенри – Джордж и приятелят ѝ от училище – Мартин, често повдигаха настроението ми. Влияние върху случващото се оказваше и Ейми – момичето, което постоянно се събираше и разделяше с Хенри и често се оказваше причината за неговите постъпки и глупаво държание.
„Думи в тъмносиньо“ е един красиво сътворен роман, който би предложил на всеки по нещо. Това е книга, която си проправя път към сърцето на читателят и трудно може да го напусне. Роман, който макар и да засяга тежки теми, бива предаден по един лек и ясен начин.
Заглавието за дълго време остава в паметта на читателят, макар и да бива лишен от онези напрегнати моменти и големи обрати; това не е произведение, в което се корени спасението на света. Това е роман, който позволява да преоткриеш себе си, показва ти, че макар миналото да не може да се промени, то това не се отнася и за бъдещето. Роман, в чиято основа се корени само и единствено твоето спасение.
„Миналото е с мен; настоящето е тук. Бъдещето не е предначертано и може да бъде променяно. То е на разположение на въображението ни и се е ширнало пред нас. Огряно от слънчева светлина, с тъмносини дълбини и с мрак.“
Няма коментари:
Публикуване на коментар