21 юни 2017 г.

„Златният мост“ от Ева Фьолер

Ревю на първа книга.
Преди година се запознах с творчеството на Ева Фьолер и не останах никак разочарована от този факт. Тя ме спечели бързо с първата книга от трилогията за Ана и Себастиано и техните приключения в миналото, а сега, 12 месеца по-късно, отново се докоснах до света, изграден от Фьолер, който изглежда, че става все по-всепоглъщаш вниманието на читателя с всяка следваща част. Идеята за пътуване във времето може да бъде наистина интересна, стига да бъде развита добре. В трилогията на Ева е точно така, всичко бива предадено по един вълнуващ и оригинален начин, позволявайки ти напълно да се потопиш в миналото и да го опознаеш по начин, който не бихме срещнали никъде другаде освен тук.
Често пъти първата книга е ударната при един автор, поради което следващите се оказват далеч на не толкова високо ниво. И докато „Гондолата на времето“ бе едно добро начало, то „Златният мост“ е нещо повече, надмина очакванията ми и ме остави с желанието по-бързо да прочета следващата, и последна, книга от тази трилогия.. Продължението ни гарантира още повече приключения, този път изпращайки ни в Париж по време на Ренесанса, където много неща са способни да ни изненадат. Това е продължението на историята на Ана и Себастиано, чиято задача е по-сложна от тази в първата част. Тук освен бъдещето, на карта е заложен и техният живот.

Това е втората трилогия, в чиято основа е положен елемента за пътуване във времето, с която се запознах и почти веднага обикнах. Към това допринесе и стилът на авторката, който продължава да бъде все така приятен и ненатоварващ, притежаващ способността да ни пренесе години назад и да преживеем приключенията заедно с героите. Едно от нещата, които обичам в тази трилогия, е начинът, по който Фьолер описва обстановката, позволявайки ни на нас, тези живеещи в 21 век, да се върнем назад в миналото и да усетим цялата атмосфера, типична за векове назад. И докато в „Гондолата на времето“ в едно се преплитаха Венеция от миналото и Венеция от настоящето, то тук по-наблегнато бе върху Париж – такъв, какъвто е бил през 17 век. Периодът, в който се развива „Златният мост“ пленява четящият с вълнуващата история, съчетана с познатата ни такава за Тримата мускетари, с пищните балове и красивите рокли, характерни за миналото.
Сюжетната линия бива развита повече от добре, а заедно с това, благодарение на бързо развиващото се действие, читателят не бива оставен да скучае и за миг. Самият роман започва с една от мисиите на младите герои, позволявайки ни да видим колко добър екип са всъщност освен като пътуващи във времето, то така и един за друг.

Ева Фьолер предизвика изненада у мен не само откъм сюжета, но и от страна на героите. Ана претърпя своята промяна още в предходната книга, показвайки ни колко смела и жертвоготвна за близките си може да бъде. Младото момиче притежаваше онази лека наивност и несигурност в себе си, които обаче оставаха на заден план, когато знаеше, че обичните ѝ хора са в опасност. И докато в „Гондолата на времето“ тепърва ѝ предстоеше да опознава пътуването във времето, то тук тя бе показана в една по-различна светлина, светлина, в която знаеше какво прави и как да го направи. През по-голямата част от романа ѝ се налагаше да се бори сама, без Себастиано, което само я направи по-силна за това, което тепърва ѝ предстои.
Мъжкият образ бе от тези, които веднага допадат на читателя още при първата им среща. Той, макар и загубил паметта си, дълбокото в себе си беше запазил типичните за характера му черти заедно с любовта му към Ана. Въпреки че това му Аз не е изчезнало заедно със спомените му, ние го виждаме по един различен от първата книга, начин. Тук Себастиано е отдаден спрямо работата си като мускетар и не се колебае във взимане на решения, стига да не опре до Ана. Немалко пъти виждаме искреността в чувствата му и на какво е готов за нея.
Любовната история ми се стори дори още по-затрогваща отколкото очаквах да бъде. В „Гондолата на времето“ чувствата им един към друг тепърва бяха обрисувани, докато тук ясно си проличава колко силни са те и как биха направили всичко за другия.
Второстепенните герои не бяха по-малко интересни. Мари и Филип бяха едни от хората, с които Ана се сближи и които бяха до нея. От друга страна е злодеят, който така и не бива разкрит до краят. Той самият не е само един и това единствено затруднява задачата, която Ана и Себастиано трябва да изпълнят, за да се върнат в своето време.

„Златният мост“ е книга, гарантираща приключения, опасности и смях; книга, която съчетава в едно любов, кралските заговори и един особено интересен период от историята на Франция. Подсилени откъм мотива за пътуване във времето, романа би допаднал на този, желаещ нещо леко, приятно и същевременно вълнуващо за четене, което ще го отведе в различни епохи. 
Дори по-добра от предшественицата си, „Златният мост“ ни разказва за едно приключения в миналото, което би се сторило интересно дори и на тези, които не са почитатели на историята. Романа предизвиква топли чувства у четящият, а единственото, което му остава на него е да се гмурне в следващото приключение с Ана и Себастиано, макар и да знае,че това е последният път, в който има шанс да пропътува години назад и да прекара време с така любимите си герои. Това е една история за любов, пътуване във времето и опасни приключения, която би допаднала на всеки, искащ нещо необичайно, предадено по един очарователен начин.
„Само свободният дух взема правилните решения.“

Няма коментари:

Публикуване на коментар