„Жестока любов“ от Колийн Хувър

За първи път се докоснах до творчеството на Колийн Хувър преди три години чрез романа ѝ „Без Хоуп“, от който останах достатъчно удовлетворена, че да имам желание да прочета още нещо от авторката. За разлика от дуологията ѝ, която проследява живота на Дийн и Хоуп, двама тинейджъри с по-силна връзка отколкото предполагат, в „Жестока любов“ се обхваща живота на Майлс, пилот с мрачно и болезнено минало, което все така го измъчва в настоящето, както и живота на Тейт, медицинска сестра, чието съществуване е изпълнено с далеч повече щастие в сравнение с мъжкия образ. Двамата – на пръв поглед различни, се оказват това, от което другия се нуждае.

Колийн Хувър представя историята по един лек начин, дори приятен, въпреки обстоятелствата. Това е черта откъм стила ѝ, която ми направи впечатление още при запознанството ми с творчеството ѝ, черта, която ми хареса, понеже колкото и мрачни теми да засяга в романите си, авторката успява да предаде случващото се под една ненатоварваща за читателя, форма, което спомага за бързото навлизане в историята, но и в по-бързото прелистване на самият роман. Лекотата с която си служи Хувър, заедно с красивият ѝ стил, комбинирани със сюжета на „Жестока любов“, която има да ни предложи повече отколкото изглежда, ни отнасят в един свят, където любовта е нанесла трайни поражения върху някого, свят, където раните изглеждат нелечими и свят, където, колкото и да мислим, че е невъзможно, може да възникнат такива чувства, способни дори да ни унищожат и то завинаги.

„Жестока любов“, която на пръв поглед може да изглежда позната като идея, е нещо съвсем различно от това, което някога сме чели. Това е роман, който показва и красивата, и грозната страна на любовта, както и какви щети е способна да нанесе тя върху един човешки живот.

В книгата попадаме на герои, на един от които миналото се оказва пречка за бъдещето му развитие, романа бива пропит откъм чувства, а това, което улеснява читателя в сближаването му с главните персонажи е това, че Хувър разказва историята и на Майлс, и на Тейт, редувайки главите им. По този начин опозаваме и двамата, виждаме нещата през техния поглед и колко тежко може да бъде не само на единия от тях. Редувайки историята на Майлс и тази на Тейт, авторката преплита минало и настояще и това продължава така до момента, когато е вече невъзможно да продължиш, знаейки, че не си опростил грешките си, допуснати преди.

Героите са това, което изиграва една от най-важните роли в този роман. Тейт бе представена като един силен образ, който въпреки изтощителната връзка развита в последствие между нея и Майлс, успяваше да се изправи. Това, което ми направи впечатление е, че знаеше какво иска и не се отказваше. Въпреки това обаче, я видяхме и като леко наивна героиня, което донесе предимно болка в иначе нормалния ѝ и щастлив живот. За разлика от Майлс, на чието минало бе обърнато по-голямо внимание, това на Тейт бе едва загатнато, а ми се искаше да разбера малко повече за живота ѝ преди да се нанесе при брат си.

Майлс е този, който печели сърцата на феновете с красивият си външен вид и тежкото минало, което се крие зад това, иначе, студено изражение. С всяка една следваща глава от негова гледна точка, ние разбираме все повече за това какъв е бил той преди няколко години и какво го е направило такъв, какъвто го виждаме в настоящето. Изпитал болка, а същевременно толкова млад, той се отказва от любовта, виждайки какви разрушения носи тя след себе си. Държанието му в днешни дни така и не може да бъде оправдано напълно, но разбирайки все повече тъмни моменти от живота му, толкова по-голямо съжаление започва да изпитва към него читателя и да разбира част от решенията, които той взима, макар и грешни. С времето обаче образът му претърпява промяна – и докато в началото нямаше сили да си прости за постъпките, почернили не само неговия живот, в краят той успява да заживее в настоящето, знаейки, че болката винаги ще е там и никога няма да си отиде.

source

Второстепенните герои тук също изиграват особено важна роля. Рейчъл е героинята, която завинаги ще бъде част от миналото на Майлс, но е и този персонаж, който му показва, че трябва да си позволи да открие щастието и да го изживее. Кеп пък е осемдесетгодишният старец, който помага с мъдрите си съвети на нашите герои. От другата страна са Корбин – брат на Тейт и близък приятел на Майлс, който макар и да не е напълно наясно с миналото на приятеля си, бе до него и Иън, най-добрият приятел на главния мъжки образ, който го подкрепяше, знаейки най-дълбоките му тайни, но и човекът, който насочи Майлс в правилната посока.

Пълнокръвни герои, интересен и леко заплетен сюжет, ненатоварващ и красив стил на писане от страна на авторката – това са само част от нещата, които читателят среща в „Жестока любов“. Това е един роман, в който привличането между двама души може да се превърне в една изпепеляваща любов, оставяйки след себе си само разрушения и много болка, роман, който ни разкрива и двете страни на това чувство.

„Жестока любов“ е книга за обичта, но най-вече ни показва, че трябва да намерим пътя към себе си и да заживеем в настоящето, а не в миналото, колкото и дълбоки рани да са ни били нанесени тогава. Чрез романа разбираме, че не винаги може да бъде хубава, понякога тя също може да бъде грозна, но е нещо, което си струва да изживеем.

„Любовта невинаги е красива, Тейт. Понякога прекарваш цял живот, надявайки се, че в крайна сметка ще бъде различно. По-добро. А после, без да разбереш как, отново се озоваваш на стартовата линия, изгубил сърцето си някъде по пътя..“