„Пасажер“ от Александра Бракен

Запознах се с творчеството на Александра Бракен чрез трилогията ѝ „Тъмна дарба“, която бързо набра популярност не само при нас, но и по целият свят, още дори преди да бъде издадена. Историята на Руби и приятелите ѝ бързо прикова вниманието ми и все така задържа интереса ми до самия край и поради това имах по-високи очаквания спрямо „Пасажер“, които напълно се оправдаха и не останах никак разочарована от това, което видях като читател от новият роман на авторката.

Тук ни се разкрива един нов, изпълнен с приключения и опасности свят, където бъдеще и минало се преплитат в едно цяло, свят с пълнокръвни герои и един изключително лек начин на препредаване на историята от страна на Алекс Бракен. Макар дуологията ѝ да се различава от вече познатата ни ѝ трилогия, „Пасажер“ отново ни среща с познатият ни приятен стил на авторката, който пленява читателя и не му позволява да се откъсне и за миг от пленителната история, която бива разкрита пред очите му. Точно поради това, ние биваме погълнати от обстановката, в която се намират героите и по този начин се пренасяме заедно с тях през различните проходи в различните епохи, всяка притежаваща своята красота, въпреки болестите и войните, имаща всяка една от тях.

Основният елемент, който играе роля в този роман, е този, за пътуването във времето. Винаги съм намирала тази възможност за уникална. Това е шанс да погледнем в миналото и да преживеем всичко онова, за което може само да четем. В последните няколко години тази идея започна да става все по-популярна, но никога еднаква. Всеки един автор успява да пречупи този елемент през погледа си, показвайки ни нещо по-различно чрез произведението си. Бракен е от тези автори, които успяват да създадат своя собствена версия на този познат елемент и същевременно да заинтригуват аудиторията с това, което откроява творбата им от тези на останалите. 

„Пасажер“ освен с интересен сюжет, е роман, който също така преплита важни теми за обществото ни като половите различия и расовата дискриминация. Тези проблеми са засягали голяма част от миналото ни и продължават малко или много да оказват известно влияние върху бъдещето ни.

Героите, с които се срещаме, са Хенриета Спенсър и Николас Картър – цигуларка, на път да дебютира и моряк, с болезнено минало. Двамата водят различен начин на живот от този на другия, докато пътищата им не се преплитат и всичко се променя.

Ета е представена пред читателя като обичащо цигулката момиче, чийто най-близки хора са майка ѝ и учителката ѝ по музика. Те са единствените, които младата Спенсър има за семейство и са тези, за които Ета би направила всичко. Тя не е от тези герои, които спасяват света, а вместо това е обикновено момиче, искащо да постигне мечтата си. Чрез решението си да я опише по този начин, Бракен позволява на читателя да се доближи до образа на главната героиня.

Макар и животът на Хенриета да изглежда простичък – тя така и не подозира за дарбата, която притежава. И това е грешката, която води до всички събития, на които ставаме свидетели в „Пасажер“. Главната героиня, водеща първоначално нормален живот, изведнъж се озовава насред лъжи и опасности, незнаеща нищо за мястото, където е попаднала и макар в началото да не виждаме онзи буен дух, то с озоваването ѝ на това непознато място, той започва все по-често да се проявява, позволявайки ни да видим една нова страна на женският образ. Постепенно от обикновено момиче от 21 век, тя се превръща в пътешественик, чийто живот е по-застрашен отколкото някога си е представяла. 

Николас Картър е този тип герой, който още с първата си поява успява да се хареса на четящият. Моряк, с дарба да пътува във времето, звучи особено интересно. Животът, който е водил преди не е бил особено лесен, но всичко се усложнява още повече след инцидент, който слага край на пътуванията му. Героят му е срещал много препятствия по пътя си, но това не успява да заличи добротата, която притежава. Той е този, който застава до Ета докато тя си няма никого, той е този, който ѝ помага в общото им начинание.

Двамата, на пръв поглед различни, се оказват липсващата половина на другия. От различни векове, но допълващи се, винаги бяха готови да се предпазят взаимно. Това, което прави впечатление е постепенното развитие на отношенията, които двамата изграждат помежду си. Любовната история далеч не се развива толкова бързо, което дава шанс на читателя да проследи чувствата и на Ета, и на Николас, зараждащи се още в самото начало.

source

Освен главните герои, попадаме и на няколко второстепенни, които имат важно въздействие върху сюжета. Алис, учителката на Ета, която главната героиня възприема като особено важен за нея човек. Роуз, майката на Хенриета, зад чието поведение се крият причините за отношението ѝ. София, пренебрегната поради това, че е жена и Сайръс – готов на всичко да постигне целите си, дори и да съсипе живота на околните.

Александра Бракен съчетава приключенията и любовната история по начин, по който да получим и от двете достатъчно. „Пасажер“ има пълнокръвни герои, интересен сюжет и много премеждия, през които да ни поведе, а в комбинация с красивият стил на писане, това се оказва роман, който, макар и да не започва особено динамично, нито пък да има големи обрати, заслужава цялото му отделено внимание.

Това е книга, която ни въвежда в свят на борба за власт и лъжи, но и свят, който е изпълнен с красота, която срещаме на всяко едно място, където героите попадат. „Пасажер“ е роман, който би се харесал на всеки търсещ малко приключение с приятна любовна история.

„Искам да запомниш това - в крайна сметка важни са решенията ни. Не желанията, не думите, нито обещанията“