В началото бях леко скептично настроена, понеже още отпреди самото му публикуване, мненията за романа бяха високи, а след като бе издадена и на българския пазар попадах само на положителни ревюта. След прочита на книгата обаче видях защо това е така и истината е, че „Ангелско нашествие“ е заслужила цялата популярност, която има.
Това е една от малкото книги, които представят ангелите в по-лошата им светлина; тази, в която ги виждаме като същества, способни да унищожат човечеството вместо да го защитават, тази, в която те са далеч от онези мили образи изградени в умовете ни. И това е една от причините да харесам тази първа книга от трилогията, защото тя ни показва една нова страна, в която хора и ангели се борят едни срещу други, а не един до друг, както е в много други романи.
Сюзан Ий успешно предава цялата атмосфера, до толкова, че читателят е способен да се пренесе в Сан Франциско и да изпита болката от раните на героите, да види ужаса, който е сполетял Света толкова бързо и неотдавна.
Това, което срещаме в „Ангелско нашествие“ е нищо от познатото ни. Ангелите убиват и пленяват хора и нищо не може да ги спре. Озоваваме се в един пост-апокалиптичен свят, където вече нищо не е било както преди и страхът завладява населението, а шансовете им за спасение намаляват с всеки един изминал ден. Още от първата страница се долавя страхът, завладял човечеството.
Самата книга е лека, а всичко се случва постепенно, докато в даден момент действието започва да се забързва. Съществената част, в която настъпват повечето обрати, се оказва краят – допреди това тези моменти са сведени до по-малко, но въпреки това първата половина на „Ангелско нашествие“ далеч не е толкова безинтересна, колкото изглежда, понеже героите се борят за оцеляването си и докато в един моменти се укриват в нечии дом, в следващият е напълно възможно да водят битка с цел да оживеят и да постигнат крайната си цел.
Героите, които Ий е изградила не се различават особено от тези, които срещаме в другите антиутопии – борбена главна героиня и мъжки персонаж, който е до нея и ѝ помага. Въпреки това обаче авторката е прибавила нови характеристики към героите си, така че да се открояват на фона на останалите.
Пенрин Йънг наподобява на тези герои, които искат да спасят света, но заедно с това и се отличава от тях. Силна и смела, но с различна цел. Тя е далеч от мисълта да спаси света, единственото, което Пенрин желаеше е да открие малката си сестричка и заедно с майка им да намерят подходящо скривалище. Макар възрастната жена да имаше моменти със своите демони, а Пейдж да бе прикована към инвалидната си количка, главната героиня нито за миг не се отказа от някоя от двете и рискува всичко за да се съберат отново заедно. И докато Пейдж не можеше да проходи, а майка им имаше психични проблеми, младата Пенрин също имаше моменти на слабост и когато това се случваше, ѝ се налагаше да ги игнорира в ума си, понеже тя бе единственият шанс, който семейството ѝ имаше за да оцелее. И бе единствената им опора в моменти на слабост от страна на жената, която ги е родила.
Героят, който предизвиква обич във всеки един читател на тази книга е Рафи – ангелът, който след битка остава само с отрязаните си криле и меч, който е бил до него откакто Рафаил се помни. Макар той самият да е ангел, далеч не е такъв, каквито са останалите, донасящи само разрушения в човешкия свят. Сарказмът и красивата му външност са само част от причините, които да ни накарат да го обикнем. И също както не знаем тайните за ангелското нашествие, то така и миналото на героя също остава забулено.
Връзката, която се изгражда между него и Пенрин бързо грабва вниманието на читателя и макар да бе известно какво ще се случи между двама им от самото начало, това далеч не прави романа предсказуем, а е само още една причина, която ще ни накара да се усмихнем на фона на разрушените сгради, мъртвите тела и изоставените коли по пътищата. И макар в началото двамата да страняха от другия, то на няколко пъти спасяваха живота си взаимно и в края ставаме свидетели на това, че далеч не са си толкова безразлични един на друг.
По пътя, който трябва да изминат Пенрин и Рафи, изникват нови предизвикателства, но заедно с това и образи на герои, които изглеждат интересни, като Ди-Дум и Ави. Веднага харесах двете момчета, а заедно с първата си поява, те се оказваха като глътка свеж въздух на фона на жестокият свят, който ги заобикаля.
 |
| source |
Макар в началото да имах леки съмнения, че романа няма да ми хареса, то след неговият прочит мога да кажа само, че не трябваше толкова дълго време да го отлагам. Истината е, че колкото и жесток да изглежда света, изграден от Сюзан Ий, книгата далеч не бе толкова тежка. Може би тези 360 страници не са съвършени, но книгата е достатъчно добра, че да не ти позволи да я оставиш нито за миг докато не разбереш какво следва за героите, към които неусетно разбираш, че си се привързал. Увлекателната идея само те кара да прелистваш страниците все по-бързо, като с времето не осъзнаваш, че си на финалната права, а когато това стане – не искаш да приключиш все още с историята. Кратките глави са само допълнение към бързото прочитане на романа.
Чрез изпълнената с разрушения и битки „Ангелско нашествие“, успяваме да видим ангелите по един различен начин и свят, в който хората са готови на всичко за да оцелеят. Това е книга, която ще ни накара да тръпнем в очакване на нейното продължение и да разберем какво следва в живота на героите, какви загуби още ще понесе света и до каква крайност са готови да достигнат хората само за да оцелеят. Тепърва ни предстои да разберем причината за нашествието от ангели, каква е тяхната цел и дали в крайна сметка човечеството ще има достатъчно сили за да оцелее.
„Досега не се бях замисляла за това, но се гордея, че съм човек. Имаме своите недостатъци. Ние сме чувствителни, объркани, яростни и обременени от толкова много проблеми. Но в крайна сметка съм горда, че съм човешка дъщеря.“
Няма коментари:
Публикуване на коментар