„Верижна реакция“ от Симон Елкелес

Ревю на втора книга.

Също като нейните предшественици, „Верижна реакция“ от Симон Елкелес разкрива пред читателите свят, изпълнен с наркотици, оръжия и изключително силна любов между главните герои. Въпреки повтарящата се основа, върху която е изграден романът, ми допадна. Определено не е любимата ми книга от трите, но в този момент се нуждаех от нещо неангажиращо за четене и точно това ни дава авторката с историята на третия брат Фуентес и Ники Крус.

За пореден път Елкелес не е изневерила на стилът си, поддържа историята по лек и приятен за четящият, начин, давайки му това, от което всички се нуждаем понякога. Вече предвидима на места, „Верижна реакция“ въпреки това успя да задържи вниманието ми през цялото време.

В романът отново се срещат силните семейни отношения, нещото, което ми доставя удоволствие да чета в книгите на Елкелес и как тримата братя са готови да се борят за да се спасят един-друг. Това се оказа важен елемент и от трите части на трилогията и винаги ще бъде нещо, типично за нея. Страстта е отново силно изразена така, че да успеем максимално да се насладим и усетим истинността на чувствата на героите.

Разчитайки на това, че основата е сходна, читателят може да предвиди, че няма да има разлика и в характерите на главните герои, понеже всички те преминават през едни и същи проблеми. Това обаче не е напълно вярно и всеки един Фуентес притежаваше това качество, което да го различава от останалите двама.  Докато Алехандро бе готов да жертва надеждите за бъдещето си в замяна на безопастността на семейството и докато Карлос с удоволствие се забъркваше в беди, то Луис далеч не смяташе да следва стъпките на нито един от двамата, а да се посвети изцяло над това мечтата му да стане реалност. Той е най-малкият и същевременно най-невинният от тримата. Въпреки репутацията му на отличник обаче, на моменти постъпваше глупаво, прибързваше с действията си и не ги осмисляше до край, което водеше и до не чак толкова добър резултат. За кратко той се превърна в съвсем различен човек, но хубавото в книгите на писателката е това, че тя винаги намира начин как да измъкне свой герой от кашите му.

Ники не бе типичната героиня от предишните две книги. Тя нямаше семейство с перфектна репутация като на Брит, нито пък бе толкова жизнерадостна като Киара. Това, което е преживяла в миналото е дало отражение върху настоящето, а доверието ѝ в момчетата бе сведено до минимум. Още в началото разбираме какво ѝ се е случило за да претърпи такава промяна, макар и след като това е разкрито, последствията да ми се сториха предвидими. Нейният образ бе този, който претърпя най-голяма промяна и ако в началото тя не вярваше на никого, то в последните страници бе преодоляла това и имаше доверие на постепенно превърналия се в един от най-важните хора в живота ѝ, Луис.

Любовната история в тази книга ми дойде малко в повече, понеже вече я видяхме и в предходните две части на трилогията. Вече напълно запозната със света на Фуентес, знаех, че в един момент нещо ще преобърне обстановката на 180 градуса, но в края любовта все пак ще възтържествува. Това не ми попречи да ѝ се наслаждавам.

Нямаше как да игнорирам факта, че отново се срещаме с останалите две двойки. Разбираме малко повече за семейните отношения между Алекс и Бритни, както и как продължава връзката между Карлос и Киара. Запознаваме се и с малката, очарователна версия на Пако, който е типичен за рода Фуентес красавец и при всяка поява ме караше да се усмихвам. За кратко се появява и Исабел, която срещаме за първи път след края на „Перфектна химия“ и осъзнаваме, че въпреки изминалото време, това между нея и приятелят на Алекс не е било нищо временно, а далеч по-силно.

source: tumblr

„Верижна реакция“ е един достоен край за тази поредица, винаги готова да те зареди с положителни мисли и чувства. Разказана по един сладък начин, но същевременно и с поне една тайна, заровена дълбоко, трилогията на Симон Елкелес не те оставя безучастен и винаги може да те извади от читателския застой или да възвърне вярата ти, че истинската любов може да е точно пред очите ти и да се окаже, че е човекът, който най-малко подозираш.

„ -Ти ме накара да повярвам в любовта, от която се бях отказала. Благодаря ти, задето ми доказа, че това не е само вълшебна приказка.“