Ревю на втора книга.
Също като нейните предшественици, „Верижна реакция“ от Симон
Елкелес разкрива пред читателите свят, изпълнен с наркотици, оръжия и
изключително силна любов между главните герои. Въпреки повтарящата се основа,
върху която е изграден романът, ми допадна. Определено не е любимата ми книга
от трите, но в този момент се нуждаех от нещо неангажиращо за четене и точно
това ни дава авторката с историята на третия брат Фуентес и Ники Крус.
За пореден път Елкелес не е изневерила на стилът си,
поддържа историята по лек и приятен за четящият, начин, давайки му това, от
което всички се нуждаем понякога. Вече предвидима на места, „Верижна реакция“
въпреки това успя да задържи вниманието ми през цялото време.
В романът отново се срещат силните семейни отношения,
нещото, което ми доставя удоволствие да чета в книгите на Елкелес и как тримата
братя са готови да се борят за да се спасят един-друг. Това се оказа важен елемент и
от трите части на трилогията и винаги ще бъде нещо, типично за нея. Страстта е
отново силно изразена така, че да успеем максимално да се насладим и усетим
истинността на чувствата на героите.
Разчитайки на това, че основата е сходна, читателят може да
предвиди, че няма да има разлика и в характерите на главните герои, понеже
всички те преминават през едни и същи проблеми. Това обаче не е напълно вярно и
всеки един Фуентес притежаваше това качество, което да го различава от
останалите двама. Докато Алехандро бе
готов да жертва надеждите за бъдещето си в замяна на безопастността на
семейството и докато Карлос с удоволствие се забъркваше в беди, то Луис далеч
не смяташе да следва стъпките на нито един от двамата, а да се посвети изцяло
над това мечтата му да стане реалност. Той е най-малкият и същевременно
най-невинният от тримата. Въпреки репутацията му на отличник обаче, на моменти
постъпваше глупаво, прибързваше с действията си и не ги осмисляше до край,
което водеше и до не чак толкова добър резултат. За кратко той се превърна в съвсем
различен човек, но хубавото в книгите на писателката е това, че тя винаги
намира начин как да измъкне свой герой от кашите му.
Ники не бе типичната героиня от предишните две книги. Тя
нямаше семейство с перфектна репутация като на Брит, нито пък бе толкова
жизнерадостна като Киара. Това, което е преживяла в миналото е дало отражение
върху настоящето, а доверието ѝ в момчетата бе сведено до минимум. Още в
началото разбираме какво ѝ се е случило за да претърпи такава промяна, макар и
след като това е разкрито, последствията да ми се сториха предвидими. Нейният
образ бе този, който претърпя най-голяма промяна и ако в началото тя не вярваше
на никого, то в последните страници бе преодоляла това и имаше доверие на
постепенно превърналия се в един от най-важните хора в живота ѝ, Луис.
Любовната история в тази книга ми дойде малко в повече,
понеже вече я видяхме и в предходните две части на трилогията. Вече напълно
запозната със света на Фуентес, знаех, че в един момент нещо ще преобърне
обстановката на 180 градуса, но в края любовта все пак ще възтържествува. Това
не ми попречи да ѝ се наслаждавам.
Нямаше как да игнорирам факта, че отново се срещаме с
останалите две двойки. Разбираме малко повече за семейните отношения между Алекс
и Бритни, както и как продължава връзката между Карлос и Киара. Запознаваме се
и с малката, очарователна версия на Пако, който е типичен за рода Фуентес
красавец и при всяка поява ме караше да се усмихвам. За кратко се появява и
Исабел, която срещаме за първи път след края на „Перфектна химия“ и осъзнаваме,
че въпреки изминалото време, това между нея и приятелят на Алекс не е било нищо
временно, а далеч по-силно.
source: tumblr |
„Верижна реакция“ е един достоен край за тази поредица,
винаги готова да те зареди с положителни мисли и чувства. Разказана по един
сладък начин, но същевременно и с поне една тайна, заровена дълбоко, трилогията
на Симон Елкелес не те оставя безучастен и винаги може да те извади от
читателския застой или да възвърне вярата ти, че истинската любов може да е
точно пред очите ти и да се окаже, че е човекът, който най-малко подозираш.
„ -Ти ме накара да повярвам в любовта, от която се бях отказала. Благодаря ти, задето ми доказа, че това не е само вълшебна приказка.“
Няма коментари:
Публикуване на коментар