„Лейди Полунощ“ от Касандра Клеър

В този момент се чудя дали обичам Касандра Клеър или не. След множеството ревюта, които прочетох за книгата, очаквах да преминавам от щастлива към разстроена, но след затварянето на последната страница се бях превърнала в развалина. Проблемът се оказа, че не бях готова за това, което ми причини „Лейди Полунощ“.

От доста време не бях чела нещо на авторката и започвайки новият ѝ роман, нямаше как да не изпитам приливи на щастие. След близо две години най-накрая имах шансът да се докосна до съвременния свят на Ловците на сенки, този път няколко години по-късно, когато героите от познатата ни поредица са пораснали и преживели загубите си от действията на Себастиан. Всеки един ловец е загубил някого в тази война – приятел, родител или някой друг близък до него.
В случая, Ема и Джулиан, познати ни като дванадесетгодишни деца в „Град на небесен огън“, се оказват едни от тези, които са преживели загуба. Тук ги виждаме пет години по-късно, вече парабатаи, и по-силни след изминалите събития. Съдейки по предишните ѝ романи, читателят може да предположи за какво ще става дума и тук. Но в действителност колкото и еднакви да ни се струват книгите на Каси, всяка една от тях се различава. Историята на Джейс и Клеъри бе напълно различна от тази между Уил, Теса и Джем, като тази тук също не се доближава особено много до това, което сме видели, разгръща се нова сюжетна линия, която дори е по-добре изградена от тази в останалите ѝ творби.
Отново ставаме свидетели на типичните за авторката неща, които тя изгражда както винаги на ниво – любовта е важен елемент от този свят и няма как да липсва в книгата. Тя се оказва това, което тепърва ще създава проблеми на главните герои, но въпреки това няма как да се отрече, че бе нещо малко по-различно от това, което писателката ни е предлага преди. Светът на Ловците на сенки е зарибяващ, не помня как открих тази авторка, но още в самото начало тя ме плени с новият и различен свят до който се докоснах и до героите, които на момент дразнещи, се превърнаха в едни от любимите ми. Заедно с израстването на героите обаче сме способни да проследим и нещо друго – това на самата Клеър. Постепенно тя започна да надгражда себе си и всяка една следваща книга бе по-добра от предходната. Това се случи и с „Лейди Полунощ“, която тепърва слага началото на една вълнуваща нова поредица, изпълнена с нови и нови предизвикателства, нови злодеи и още по-добре изградени герои.

Ема Карстерс е един от героите, при който е настъпила коренна промяна след загубата на родителите ѝ. Това е дало началото на нейното преобразяване в един още по-добър нефилим, готов да открие истината за смъртта им. Нямаше как да не я харесам още в самото начало – жертвоготовна за тези, които обича, смела, умна и упорита, качества все присъщи за един ловец, но и изключително обичлива. Бореше се до край и притежаваше буен дух. Карстерс е една от най-известните фамилии сред читателите, имали шанса да се докоснат до „Адски устройства“. За разлика от Клеъри или дори Теса, Ем знаеше истината за себе си от самото начало и бе изцяло посветена на това, която е. 
Джулиън е другият герой, при който се наблюдава преобразяване. От дете той става родителят. Нещо тежко се стоварва на раменете му и само той е способен да го приеме като вече най-големият. Изключително мил и грижовен, но и артистичен; ставаше ли дума за някой от рода Блекторн, който обича, Джулс бе готов да премине и през ада за да ги опази. Често той се оказваше най-голямата опора на братята и сестрите си, но точно тази му мила страна, която бе способна да премине в безмилостна става ли дума за децата, бе това, което ми позволи да го харесам толкова много. Постепенно той се превърна в герой, за който ти е удоволствие да четеш и ме накара да го обикна. Смееш се когато той се смее и кървиш, когато и той кърви. Нещо, което е и дълбоко познато в отношенията на парабатаите. Винаги ми е било удоволствие да чета за връзката между Джейс и Алек или Уил и Джем, но тази между героите тук е нещо ново и различно, което ти прави впечатление и няма как да пренебрегнеш. Връзката, която Карстерс и Джулиън изграждат още от деца, е специална и силна. Готови за всичко за другия, дори и да не бяха свързани в едно цяло.
Умният Тай и близначката му Ливи, обичаща филмите на ужаси Дру и очарователният Тави бяха семейството на Джулс през тези пет години с Ема, те допринесоха и постепенно  към разгадаването на загадката. Привързах се към всеки един от тях и бяха очарователни, стараейки се да не натоварват по-големият си брат с излишни проблеми, виждайки и без това колко уморен е той от тази му роля на родител.
Не мислех в действителност, че ще харесам по-големият брат в семейството. Оказа се, че бе един открояващ се образ от останалите, елегантен и нежен, впечатляващ. На моменти беше самодоволен, но комбинацията от тези му качества е обрисувала един интересен герой, който тепърва ще се разкрива пред читателите. Кристина бе друг от героите, който успя да ме заинтригува. Тази ѝ потайност за случилото се в родният ѝ дом в началото не вдъхват много добри усещания, но Росалес е герой, който има какво да ни предложи занапред. Хареса ми връзката между нея и Ема, бързото ѝ изграждане и близостта, която двете момичета постигнаха за краткото време откакто Кристина е пристигнала от Мексико.
source: tumblr
Срещаме се с други така добре познати ни герои като Теса, Джем, Джейс, Клеъри и Магнус, дори Алек. Споменава се какво се е случило с тях след краят на „Град на небесен огън“, а дори в един момент става дума за Саймън и Изабел. Дори котката Чърч се споменава на няколко пъти и нямаше как да не изпитам носталгия към вече приключилата история на тези герои.

Касандра успя да ме изненада – обрати определено имаше, и то такива, които нямаше как да бъдат предвидени. Това обичам от нейният стил. Това и лекото препредаване на историята, което се случва като на една приказка, но не си напълно сигурен дали и този край ще е "И заживели щастливо."
„Лейди Полунощ“ се оказа едно невероятно четиво, което въпреки че ме нарани емоционално, си струва да бъде прочетено. Изпъстрен с красив свят, нежни, но и защитнически настроени герои с борбени характери, Касандра Клеър успява да създаде един роман, който след края ще те остави разбит, но и с нетърпение очакващ следващата книга от поредицата.
„- Няма нищо по-важно от любовта. (...)  Нито по-висш закон.“

Коментари

Популярни публикации от този блог

The Ultimate Game of Thrones Book TAG

Top books of 2016

„Прикачен“ от Рейнбоу Роуъл