„Скарлет“ от Мариса Майер

Приказката за Пепеляшка продължава и тук като заедно с това Мариса Майер във втората част на поредицата вмъква и момичето познато ни като Червената шапчица и Вълка.
Обвързана със „Синдер“, „Скарлет“ предлага запознаването ни с някои въпроси от първата книга, като в същият момент възникват нови на които тепърва да очакваме отговор.
Книгата предлага едно добро продължение на историята за киборг–механик и императорът на Източната република, допълнена с образите на нови герои.
Мариса Майер за пореден път се справя добре, а тук срещаме и израстването на герои от „Синдер“, най-вече на момичето-киборг. Каи също изправен пред проблемите на Републиката се опитва всячески да отбегне войната с Луна и да предпази жителите на земята. Проблемите с които Императорът трябва да се справи започнаха още в първата част на „Лунните хроники“, но на този етап положението става все по-сложно.

В тази книга по-голяма поява има на Скарлет и Вълка, а в дадени моменти проследяваме и действието около Синдер. Авторката ни запознава с една нова история, играеща ключова роля в поредицата, но в същият този момент наблюдаваме как се развиват нещата при Синдер.
Точно тези прекъсвания между отделните приключения на главните герои в „Скарлет“, получаваме известна доза свежест и разнообразие, които не ни позволяват да се отегчим от едната или другата история.
Има моменти изпълнени и с присъствието на Каи – не са много, но той също присъства в дадени участъци и така проследяваме три гледни точки – тази в двореца, при Скарлет и Вълка и при Синдер.

Героите се срещат с различни препятствия, но в последните няколко страници историята на Синдер и Скарлет се преплита и достигаме до така очаквания момент в който е време всичко да се подреди и да дойде същинската част – осъзнаването на принцеса Селена.

Мариса Майер отново не е изневерила на стила си и макар сериозността на действията, авторката отново е включила няколко забавни момента, които да разведрят обстановката.


“A captain always knows where his ship is. It's like a psychic bond.”

“If only we had a captain here.”


Макар и с тяхното присъствие, историята не става далеч по-лека. Има моменти в които читателя може да изпадне в състояние, които да го накара да зашлеви героите за постъпките им, а в друг да се чувства горд за това, че не е спрял да вярва в тях.


“We met less than a week ago and in that time I've done nothing but lie and cheat and betray you. I know. But if you give me a chance...all I want is to protect you. To be near you. For as long as I'm able.”


Синдер тук виждаме като по-израсъл персонаж, осъзнаващ накъде поемат нещата, макар и по-късно от нужното. Това, което трябва да се случи с нея е да приема същността си и да предприеме действия срещу това, което се случва в републиката.
Каи, макар и с доста по-малки появи от „Синдер“, виждаме като един изчерпан от към сили мъж, който дава всичко от себе си стига да има мир между Земята и Луна, но продължава да се измъчва за това, че е бил сляп през целият този период от време.
Капитан Трън е онзи забавен персонаж, който осъзнава случващото се, но въпреки това остава откъм положителната страна на нещата и говори случайни небивалици. Изключително свеж и приятен персонаж, появил се в точния момент.
Скарлет не веднъж ме учудваше с поведението си. И въпреки цялата тази драма в началото между нея и Вълка не ме подразни толкова. Това, което ми направи впечатление спрямо нея беше, че рискуваше всичко само за да открие баба си – единственото ѝ останало семейство след баща ѝ. Вярваше на сляпо, не знаеше нищо за миналото си и въпреки всичко твърдеше, че нейната Grand-mеre е невинна.
Вълка бе донякъде противоречив образ и не си сигурен дали напълно може да му се вярва. В един момент е като с държанието на най-милото момче, но в следващият го виждаш като уличният боец, който е в действителност. Никога не може да разбереш дали не крие нещо или каква е неговата история.

Авторката ни предоставя различни по характери герои, които освен, че разнообразяват историята предлагат и добро развитие спрямо всеки един от тях. Има не малко очарователни моменти, които обръщат нещата в другата посока, но преплетената история на Пепеляшка и Червената шапчица е достатъчно интересна за да поддържа интереса и за напред в поредицата.
Бива ни предоставен един достоен край за „Скарлет“, който да държи в напрежение как ще се обърнат нещата в „Крес“ и накъде ще поеме това приключение заедно с това, която история ще се преплете с тази на главните герои.


“I knew they would kill me when they found out, but…” He struggled for words, releasing a sharp breath. “I think I realized that I would rather die because I betrayed them, than live because I betrayed you.”

Коментари

  1. Чела съм единствено първата книга от поредицата, но след като прочетох ревюто ти мисля да започна Скарлет също. Страхотен пост ^^

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

The Ultimate Game of Thrones Book TAG

Top books of 2016

„Прикачен“ от Рейнбоу Роуъл