„Синдер“ от Мариса Майер

Едно добро и завладяващо начало на поредицата. Отбягвах книгата по незнайни причини, търсейки си оправдание за това. И сега историята ми се стори по-пленителна отколкото предполагах, че ще е.
Началото може да не звучи обещаващо, но прочита на „Синдер“ определено не е загуба на време.
Историята за така добре познатата ни Пепеляшка е вградена и тук, но с далеч по-различен замисъл от типичната приказка.

Срещаме образи, които са ни добре познати – злата мащеха, двете доведени сестри като едната се оказва учудващо добра спрямо Синдер, принцът на бял кон без който една приказка не може да съществува. Нещо ново, което допълва образът на книгата е летумозиса – смъртоносна болест, която се разпространява из населението и прави нещата по-сложни от необходимото.
Мариса Майер влага доза интерес, приключение и разбира се – забавни моменти.



“I don't know. I don't actually remember anything from before the surgery."

His eyebrows rose, his blue eyes sucking in all the light of the room. "The cybernetic opetation?"

"No, the sex change."

The doctor's smile faltered.

"I'm joking.”

В съчетание с това, в тези 352 страници ни се предлага и да погледнем на нещата от по-различен ъгъл.
Историята на Синдер, киборг–механик, се преплита и с тази на Каито, бъдещият император на Източната Република. Това, което се случва помежду им е далеч от обичайното и още от първата им среща читателят може да предположи, че такива срещи ще има и за напред.

В първата книга от поредицата „Лунните хроники“ не липсват и загадки, които тепърва ще ни бъдат разкрити, а до тук е дадено само тяхното начало и всичко тепърва предстои.
Има неща за които ако четящият е внимателен ще забележи и ще навърже нещата за истинското минало, а може би и предположения за това какво се случи в бъдещето.
Това обаче не прави книгата предвидима, напротив. Начинът по който авторката е описала действието в „Синдер“ е грабващ вниманието, което дава обещаващо начало на историята, която се заплита с всяка една страница и подсилва интереса ако не за това какво ще се случи с главните герои, то поне с това как ще се развият нещата и какъв ще бъде краят на случващото се.
Колкото до развитието – то не бе нито прекалено забързано, но и не чак отегчаващо-бавно. Нещо друго, което подсили приятните ми чувства спрямо първата книга е краят – не ни бе разкрито какво точно да очакваме освен ако не сме запознати какво се случва в следващата книга – „Скарлет“.

Синдер бе не чак толкова инат, колкото със силен характер. И макар да не можеше да плаче или изчервява, то все пак беше част от нея и я изграждаше като персонаж, открояващ се от останалите с вида си. Макар за някои да беше киборг, който не заслужава да живее и всячески да се опитваше да се отърве от нея, то това, че главната героиня винаги се връщаше правеше нещата от една страна по-забавни за мен.
Прин Каи бе истинско определение на очарователен. Макар да му се наложи да постави на няколко пъти републиката пред собствените си чувства, той тепърва започваше да се изгражда като Императорът, на чиито рамене щеше да виси бъдещето на всички. Решенията, които взе в тази книга, а и тези, които тепърва ще взима за напред няма да бъдат леки и лесни, но въпреки това той ще продължи да мисли трезво, надявам се.
Левана бе почетен гост от, може би, средата на книгата. Още от споменаването на митовете тази жена не ми хареса. Типичната зла, егоистична, кралица. Не ме изненадаха нещата, които разбрахме до тук за нея, но пък играе важна роля в цялата история.

„Синдер“ е написана по един увлекателен начин, използвани са приятни описания, а начинът на писане не е труден за осмисляне и елементи от самата история може да върнат читателя към годините, когато „Пепеляшка“ бе част от сънищата ни и представите ни за бъдещето момче, което си представяхме като Принцът, идващ да ни заведе в далечното си кралство, изпълнено с усмивки и положителни емоции.
Книгата възвръща спомени, но и ни изпраща в по-далечна посока от тази за типичната приказка, обичана от нас като по-малки с по-различна представа за Пепеляшка и нейното бъдеще.

“Even in the Future the Story Begins with Once Upon a Time.”

Коментари

  1. Прекрасно ревю, надавам се и другите книги от поредицата също да ти харесат.

    ОтговорИзтриване
  2. Чудесно ревю! Все повече обмислям да започна и аз тази поредица :) хохо

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

The Ultimate Game of Thrones Book TAG

Top books of 2016

„Прикачен“ от Рейнбоу Роуъл