„Без Хоуп“ и „Да изгубиш Хоуп“ от Колийн Хувър

Връзката между Скай и Дийн ме очарова. Сюжетна линия през периода, когато прочетох книгите ме остави поразена и поставих рекорд за прочитането на двете книги на К. Хувър.

В първата книга, всичко на пръв поглед изглежда нормално, докато не разбираме същността между главните герои и тяхната връзка, която е все едно изградена преди да се срещнат, всеки би разбрал това ако е чел поне една от посочените книги.

Нещата до момента в който истината излиза наяве, се развиват по най-нормалният начин. Чувствата между Скай и Дийн са по-силни от тези, които изпитват връстниците им на тяхната възраст, но причината за това също се подразбира в следващите глави, може би едни от най-последните, когато цялата предистория ни бива разкрита.

Наистина момента в който Скай научи нещо за себе си, нещо, което наистина е било част от нейната същност, същността на Хоуп, бе един от най-интересните моменти в първата книга. И това ми хареса също - автора не проточваше събитията, нито пък ги забързваше. Последните няколко страници отлетяха с бърза скорост и накрая докато го осъзнаеш - си разбрал цялата история между главните герои.

Сюжета се развива по-доста интересен начин, но ако нещата зависят от прочита само на резюмето, то там нещата са описани малко по-сухо и скучно, все едно е нещо напълно банално. Всъщност до сега не съм чела книга с подобен сюжет, което накрая се оказа доста по-различно от това, което очаквах, а и ме заинтригува.
В историята между главните герои има доста чувства, любовта въпреки всичко си остава до края и не сме лишени въпреки всичко от добрия финал.

Разкрито ни бе и миналото на Хоуп, което всъщност е напълно незаслужени и може би наистина не биваше да разбира какво й е причинил баща й след смъртта на майка й. Нещо, което едно малко дете, момиченце, не бива да й бъде отнето или причинено дори от собственият й баща или друг роднина. Тя е прекалено малка, а това, което се е случило е било прекалено жестоко.
Връзката между Дийн и Скай се задълбочава, а въпреки всичко той е до нея и не я оставя. Подкрепя я, защото нещата между тях са повече от това, което изглежда на пръв поглед.

"Продължавам да съществувам, той също продължава да съществува, само дето вече не съществуваме заедно."

В "Да изгубиш Хоуп" нещата се развиват под малко по-различен ъгъл; тук ни се разкрива начина по който се чувства главният герой след смъртта на сестра си, как преживява всичко до срещата им със Скай; емоциите на места го превземат и просто няма начин да не те разчустват. Тук разбира как е изгубил двете си най-ценни момичета до този период в живота си - малката Хоуп и няколко години по-късно, сестра си. Всички я наричат слаба, а понякога той също има чувството, че не предвидил това събитие; въпреки че не подозира какво е преживяла като десет годишна сестра му и как всичко се натрупва до онзи ден в който тя се самоубива.
След всичко което се случва относно разкриването на истината относно Хоуп, след чувствата през които преминават както той, то така и Скай, всичко се нарежда добре помежду им и финала е най-добрият, който можеше да се напише относно тези събития.
Холдър разбира всичко относно сестра си, какво й се е случило когато е била на десет и как се е променил живота и от тогава. Но всичко започва след изчезването на Хоуп, поредица от събития заедно с нейното изчезване се нареждат в класациите.
Тринайсете години през които Хоуп не бива открита, се оказват прекалено объркани за живота на младото момче, което въпреки всичко обаче, така й не се отказва. Въпреки че се смята за "безнадежден случай".