„Ангелски свят“ от Сюзън Ий

Ревю на първа книга.

„Ангелски свят“ е едно продължение на трилогия, което предизвиква буен интерес и доказва, че не винаги когато първата книга е на ниво, то следващата ще се окаже разочарование.

Продължението на „Ангелско нашествие“ е далеч по-наситено откъм епични сцени и докато в първата книга тепърва се запознавахме с обстановката, то тя тук ни е вече позната, но и далеч по-тежка от това, на което станахме свидетели в предшественицата на „Ангелски свят“. Въпреки че положението се влошава, книгата продължава да бъде все така лека и бърза за четене – до толкова се потапяш в света ѝ, че не осъзнаваш когато си приключил и с последната страница. Единственото нещо, което романът оставя след себе си е нетърпението да разбереш какво ще се случи в третата и финална книга от тази пленяваща ума и сърцето история.

Продължението на първият роман започва от последната сцена, слагаща край на „Ангелско нашествие“. Чрез този избор на авторката, читателят бива запознат по-обстойно с героите и тяхното израстване, осъзнава се в действителност колко е зле положението по света.

Също както и в първият роман, Сюзън Ий продължава все така с лекота да описва случващото се, благодарение на което е възможно да се пренесем там, където са и самите герои – да се озовем лице в лице със скорпионите, да видим всички убити от тях хора.

В същото време страхът от апокалипсиса става все по-силен. Хората биха жертвали всичко повече от всякога, стига да продължат да живеят – биха се избивали един друг, ако това бе единственият им шанс да оцелеят в бавно рушещият се свят.

Цялото действие се разкрива пред читателят чрез Пенрин. В „Ангелско нашествие“ единствената ѝ цел бе да се събере със семейството си на някое по-безопасно място, макар че такова почти не съществува. Доказа се като смела и жертвоготвна за близките си, но тези ѝ черти само бяха затвърдени в „Ангелски свят“. Освен тези качества, Йънг притежава и доза сарказъм, който е способен да те разсмее и дори тогава, когато нейният живот или този на Рафаил са на крачка от смъртта.

Пенрин успява да се пребори на косъм с всичко, макар да има купища неща, които зависят от нея.

Въпреки, че на пръв поглед изглежда непоклатима, главната героиня има място отредено точно за тези си страхове, които я обграждат, плътно затворени зад една врата, която във всеки един момент може да освободи всички тревоги на седемнадесет годишната Йънг.

Героят, който не присъстваше толкова тук, бе Рафи – ангелът, сдобил се с демонски криле. Истината е, че читателят бързо го заобиква – чарът му с комбинацията от хумора му го прави неустоим. И макар присъствието му да бе сведено до последните петдесетина страници, виждаме различни моменти чрез неговият меч като как се е чувствал при запознанството си с Пенрин.

Отношенията между тях бяха това, което ми липсваше, искаше ми се да ги видя по-скоро заедно. Чрез тази раздяла помежду им, когато двамата се срещат за първи път след толкова време, ясно си проличава, че другият значи нещо повече. И са щастливи, че са оцелели, защото само това има значение в този момент.

source

Главен герой се оказва и малката Пейдж. Едва на седем, тя вече изглеждаше травматизирана от това, което са ѝ сторили, но докато в началото наподобяваше на твърде наранена, в последните няколко страници настъпва онзи обрат, който повечето не биха очаквали. Виждаме я като смела и решителна, въпреки малката ѝ възраст и част от преживяното в компанията на ангелите излиза наяве.

Връзката между двете сестри е важна част от целият сюжет. Тя ни бе показана колко силна е още при запознанството ни със света, изграден от Сюзан Ий. Въпреки пречките, Пенрин успя да открие Пейдж, макар и по-късно. В тази книга ни се показва колко наранена е малката Йънг не толкова от това, което ѝ е сторено, а от това как реагират близките ѝ.

Майката на двете момичета също присъства повече в сравнение с „Ангелско нашествие“. Демоните ѝ продължават все така да я преследват, но във втората книга се долавя онзи майчински инстинкт, когато родителите са готови на всичко за безопасността на децата си. Тя бе винаги около двете момичета, наблюдавайки ги скришом и вършейки неща, които излизаха наяве за дъщерите ѝ на по-късен етап.

Срещаме се и с други двама герои, които бързо харесах още в първата част – Ди и Дум, неразличими, но умни и забавни. Близнаците винаги се появяваха на точното време и място, не малко пъти спасявайки нечии живот.

Освен тях, бяха вмъкнати и други герои като Клара – жената, която срещнахме при опита на Пенрин и Рафи да влязат в Гнездото, малко преди Съпротивата да го разруши.

Истината зад постъпката на ангелите да нападнат хората продължава да бъде все така в лека мъгла, но въпреки всичко излизат наяве тайни за тях, които не бихме предположили, че съществуват.

„Ангелски свят“ е наситена откъм мистерии, болка, гняв, битки и борба за оцеляване. Това е книга, която предизвиква трепетно вълнение в очакване на продължението и книга, чрез която ще хвърлим още един поглед върху различната представа за ангелите. Ще срещнем разнообразие от герои, всеки имащ свой начин да преживее деня. И най-вече – ще попаднем в един свят, от който няма измъкване докато не разберем как приключва тази битка.

„Веднъж татко ме предупреди, че когато порасна, животът ще стане сложен. Съмнявам се дали е имал точно това предвид. Майка ми, от друга страна, се съгласи с него, и нещо ми подсказва, че именно такива усложнения е предвиждала.“