Участието ми в Booktube-a-thon-ът започна далеч по-добре отколкото предполагах, като резултат също бе на сравнително хубаво ниво. Оказа се, че в TBR списъка ми настъпиха промени, като имам изпълнени 5/7 категории, което съдейки по БКМ, е доста по-приятен резултат.
Книгата, с която дадох началото на маратонът, бе „Прикачен“ от Рейнбоу Роуъл, отговаряща на условието, изискващо книга от любим автор. Роуъл бързо се изкачи в позицията на един от любимите ми писатели след прочита на „Елинор и Парк“. Този ѝ роман, с който взех участие, се чете бързо и лесно, въпреки че в началото не ми се струваше толкова интересен, колкото очаквах. Да кажем, че имах малко по-големи очаквания, но въпреки това определено не останах разочарована от прочетеното. По подробно мнение относно „Прикачен“ – тук.
Макар и включена последна като условие за прочит на седем книги, реших, че съм в настроение за Пърси Джаксън и се захванах с „Последният олимпиец“. Останах напълно удовлетворена от начинът по който се разви действието, въпреки че в един момент ми дожаля за Люк. Рик Риърдън се е справил успешно с краят на една обичана поредица, на всеки един от героите той отдаде край, такъв, какъвто заслужават. Обичам приятният му начин на разказване, а книгите му са подходящи както за малки, то и за големи, които просто искат да се откъснат за известно време от ежедневието си и да преминат през един свят изпълнен с епични битки.
В същото време бях захванала и „Островът на изгубените“ от Мелиса де ла Круз, отговаряща на условието за книга, която има жълто на корицата си и такава, която изисква прочит само след залез. През 2015 част от блоговете, които следях бяха ѝ направили ревю – позитивно или не, искаше ми се да прочета романът на авторката преди нейната адаптация. Това така и не стана, а и едва ли щях да я докосна скоро, ако не я бях включила в маратонът. В началото не бях кой знае колко заинтригувана, може би понеже знаех как е продължила историята, дори и да нямах връзка с нейното начало. В резултат романът се оказа приятна, а обемът на книгата от 280 страници допринася към бързото ѝ прелистване.
За третата категория, която беше относно книга, открита чрез Booktube се бях спряла на „Стая“ от Ема Донахю. Нямах големи очаквания в случая, но така и не стигнах по-далеч от петнадесетата страница. Имаше нещо в самият стил на разказване, може би от самата гледна точка, чрез която се предава историята, което не ми хареса. Освен това обединих романът с още една категория относно нейният прочит и адаптацията ѝ. С което неизпълнените условия стават цели две.
За петата категория, чийто прочит бе за книга по стара от мен, изборът ми беше „Тайният живот на Беки Б.“ от Софи Кинсела. Оказа се, че има нещо в главната героиня, които ме дразнеше и не постигнах особено добър прогрес с този роман на авторката. В последствие грабнах „Електра“ от Еврипид. Отне ми, може би, час за да прочета трагедията и единственото, което мога да кажа е, че се убедих, че не съм по този тип произведения, но като част от задължителната литература, трябваше да отделя време и за това. С тази трагедия успях и успешно да завърша годишното си предизвикателство в goodreads от 29 книги, така че излезе и още нещо добро с включването ми в маратонът.
Макар да имах проблеми с някои от книгите, включени в Booktube-a-thon-а, мога да кажа, че ми беше изключително приятно да се включа в инициативата, събираща хора от различни страни по едно и също време да правят това, което обичат. И да се надяваме, че следващият път нещата ще бъдат още по-успешни.
Няма коментари:
Публикуване на коментар