„Дете на пустинята“ от Олуин Хамилтън

Резултат с изображение за дете на пустинята
След прочита на „Гневът и зората“ и първото ми докосване с арабската култура, осъзнах колко по-магичен е този свят преплитащ в себе си вълшебство и нечувани истории за принцове и принцеси. Чрез дебютният роман на Олуин Хамилтън попадаме в обстановка на джинове, магия и борба за власт. „Дете на пустинята“ надхвърли очакванията ми, а единственото, което остави след себе си тази първа книга е нетърпението, с което очаквам следващата част от трилогията.
Историята, която Олуин Хамилтън предава на читателя чрез романа си, приковава вниманието му от първата страница и това продължава докато не затвори и последната. В комбинация с интересната идея, увлекателния стил на писане и лекото препредаване на случващото се, „Дете на пустинята“ се чете неусетно.
Авторката успешно ни пренася в един непознат, за нас, свят изпълнен с приключения и вълшебства, където приказките имат по-голяма роля отколкото хората предполагат. Самите легенди са представени като част от основния сюжет, преплитат се с идеята на романа и се превръщат в неизменна част от него.

Спрямо анотацията очаквах един свят далеч по-различен от този, който всъщност получих. И който се оказа по-добър от това, което си представях.
Това, което откроява „Дете на пустинята“ от част от останалите романи е естественият начин, по който се развиват събитията – от момента в който Амани взема участие в стрелбата до последвалите събития след това и дните, споделени с Джин.
Приключенията в романа се преплитат едно с друго, а нестихващото действие помага в бързото му прелистване и поддържането на интереса у четящият. Магия, джинове и същества, които ги има само тук – „Дете на пустинята“ включва всичко това, а Олуин Хамилтън го представя по един невероятен начин, по който няма как да не предизвика вълнение относно продължението.

Героите са важен елемент за всяка една история. Тук я проследяваме от гледната точка на Амани – момичето, готово на всичко само и само да се измъкне от Дъстоук, колкото и неприятности да ѝ носи това. Решителна и остроумна, тя е повече от това, което виждаме в началото. В хода на действието потенциала ѝ се развива все повече и докато в началото бе герой, който би изоставил събеседника си само за да се спаси, то в по-късен етап ставаме свидетели на това как е готова да се жертва за екипа. Научила се как да използва оръжие сама, Амани Ал‘Хиза е представена като борбен персонаж, който няма как да не ти направи впечатление.
Джин е вторият главен герой. Той е от типа мъжки образи, които веднага пленяват ума и сърцето ти - от постъпките до мистериозната им същност. Единственото, което знаем за него е името му, като дори и то може да се окаже лъжа. Находчив, жертвоготовен и тайнствен. С краят на книгата обаче идва и моментът, когато историята на мистериозния чужденец излиза наяве и той се оказва не този, за когото всички го мислят. Връзката, която се изграждаше с времето между него и Амани не бе прибързана, изграждаше се постепенно и по този начин имахме възможността да наблюдаваме как отношенията им се променят. Двамата се допълваха и спасяваха животите си взаимно, когато другият бе в опасност.
source
Във фентъзи романите, авторът отделя жизненоважна роля на злодеят, но с всяка следваща книга от този жанр, е все по-трудно да се изгради такъв образ, който да се откроява от останалите. И докато султана е в основната на всичко, то тук неговото място е заел Нагуиб – герой, който макар и представен в лоша светлина, харесах в началото, поради начина, по който го беше въвела първоначално авторката.
Във втората книга от трилогията тепърва ни предстои да опознаваме герои, които срещнахме тук като Шазад, която бе един от смелите образи, Хала, един привидно изпълнен с омраза герой, от който ни очакват изненади и Бахи, който бе онова очарователно момче, което винаги те кара да се усмихваш. Принц Ахмед бе онзи, за който се разнасят, все по-различни от останалите, слухове. Това, което прави впечатление са добрите му намерения и как иска да превърне света в едно по-добро място.
„Дете на пустинята“ е роман, който освен обещаващ сюжет, има и герои, възбуждащи интерес в читателя. Бъдещето развитие на всеки от тях – главен или второстепенен – е част от това, което поддържа вниманието към продължението.

Това е четиво, което грабва вниманието със сюжета и герои си. Съчетава един свят на приказки и успява да ни пренесе в една пустиня, където мъжете управляват света, а жените са без значение. „Дете на пустинята“ е пясък, любов, тайни и магия, тя е тази книга, която би те погълнала и държала в напрежение до края ѝ.
Изтока и запада се сблъскват, от страниците бликат приключения, а на фона на това се долавят и елементите, типични за арабската култура. Книга за един добре изграден свят с интересни герои, тайни и породеният бунт за един по-добър свят.
„Но ако знанието било сила, то непознатото било най-голямата слабост на безсмъртните твари.“

Коментари

Популярни публикации от този блог

Booktube-a-thon TBR || 2016

Български Книжен Маратон TBR

„Двор от мъгла и ярост“ от Сара Дж. Маас