След прочита на „Гневът и зората“ и първото ми докосване с арабската култура, осъзнах колко по-магичен е този свят преплитащ в себе си вълшебство и нечувани истории за принцове и принцеси. Чрез дебютният роман на Олуин Хамилтън попадаме в обстановка на джинове, магия и борба за власт. „Дете на пустинята“ надхвърли очакванията ми, а единственото, което остави след себе си тази първа книга е нетърпението, с което очаквам следващата част от трилогията.
Историята, която Олуин Хамилтън предава на читателя чрез романа си, приковава вниманието му от първата страница и това продължава докато не затвори и последната. В комбинация с интересната идея, увлекателния стил на писане и лекото препредаване на случващото се, „Дете на пустинята“ се чете неусетно.
Авторката успешно ни пренася в един непознат, за нас, свят изпълнен с приключения и вълшебства, където приказките имат по-голяма роля отколкото хората предполагат. Самите легенди са представени като част от основния сюжет, преплитат се с идеята на романа и се превръщат в неизменна част от него.
Спрямо анотацията очаквах един свят далеч по-различен от този, който всъщност получих. И който се оказа по-добър от това, което си представях.
Това, което откроява „Дете на пустинята“ от част от останалите романи е естественият начин, по който се развиват събитията – от момента в който Амани взема участие в стрелбата до последвалите събития след това и дните, споделени с Джин.
Приключенията в романа се преплитат едно с друго, а нестихващото действие помага в бързото му прелистване и поддържането на интереса у четящият. Магия, джинове и същества, които ги има само тук – „Дете на пустинята“ включва всичко това, а Олуин Хамилтън го представя по един невероятен начин, по който няма как да не предизвика вълнение относно продължението.
Героите са важен елемент за всяка една история. Тук я проследяваме от гледната точка на Амани – момичето, готово на всичко само и само да се измъкне от Дъстоук, колкото и неприятности да ѝ носи това. Решителна и остроумна, тя е повече от това, което виждаме в началото. В хода на действието потенциала ѝ се развива все повече и докато в началото бе герой, който би изоставил събеседника си само за да се спаси, то в по-късен етап ставаме свидетели на това как е готова да се жертва за екипа. Научила се как да използва оръжие сама, Амани Ал‘Хиза е представена като борбен персонаж, който няма как да не ти направи впечатление.
Джин е вторият главен герой. Той е от типа мъжки образи, които веднага пленяват ума и сърцето ти - от постъпките до мистериозната им същност. Единственото, което знаем за него е името му, като дори и то може да се окаже лъжа. Находчив, жертвоготовен и тайнствен. С краят на книгата обаче идва и моментът, когато историята на мистериозния чужденец излиза наяве и той се оказва не този, за когото всички го мислят. Връзката, която се изграждаше с времето между него и Амани не бе прибързана, изграждаше се постепенно и по този начин имахме възможността да наблюдаваме как отношенията им се променят. Двамата се допълваха и спасяваха животите си взаимно, когато другият бе в опасност.
Във фентъзи романите, авторът отделя жизненоважна роля на злодеят, но с всяка следваща книга от този жанр, е все по-трудно да се изгради такъв образ, който да се откроява от останалите. И докато султана е в основната на всичко, то тук неговото място е заел Нагуиб – герой, който макар и представен в лоша светлина, харесах в началото, поради начина, по който го беше въвела първоначално авторката.Спрямо анотацията очаквах един свят далеч по-различен от този, който всъщност получих. И който се оказа по-добър от това, което си представях.
Това, което откроява „Дете на пустинята“ от част от останалите романи е естественият начин, по който се развиват събитията – от момента в който Амани взема участие в стрелбата до последвалите събития след това и дните, споделени с Джин.
Приключенията в романа се преплитат едно с друго, а нестихващото действие помага в бързото му прелистване и поддържането на интереса у четящият. Магия, джинове и същества, които ги има само тук – „Дете на пустинята“ включва всичко това, а Олуин Хамилтън го представя по един невероятен начин, по който няма как да не предизвика вълнение относно продължението.
Героите са важен елемент за всяка една история. Тук я проследяваме от гледната точка на Амани – момичето, готово на всичко само и само да се измъкне от Дъстоук, колкото и неприятности да ѝ носи това. Решителна и остроумна, тя е повече от това, което виждаме в началото. В хода на действието потенциала ѝ се развива все повече и докато в началото бе герой, който би изоставил събеседника си само за да се спаси, то в по-късен етап ставаме свидетели на това как е готова да се жертва за екипа. Научила се как да използва оръжие сама, Амани Ал‘Хиза е представена като борбен персонаж, който няма как да не ти направи впечатление.
Джин е вторият главен герой. Той е от типа мъжки образи, които веднага пленяват ума и сърцето ти - от постъпките до мистериозната им същност. Единственото, което знаем за него е името му, като дори и то може да се окаже лъжа. Находчив, жертвоготовен и тайнствен. С краят на книгата обаче идва и моментът, когато историята на мистериозния чужденец излиза наяве и той се оказва не този, за когото всички го мислят. Връзката, която се изграждаше с времето между него и Амани не бе прибързана, изграждаше се постепенно и по този начин имахме възможността да наблюдаваме как отношенията им се променят. Двамата се допълваха и спасяваха животите си взаимно, когато другият бе в опасност.
source |
Във втората книга от трилогията тепърва ни предстои да опознаваме герои, които срещнахме тук като Шазад, която бе един от смелите образи, Хала, един привидно изпълнен с омраза герой, от който ни очакват изненади и Бахи, който бе онова очарователно момче, което винаги те кара да се усмихваш. Принц Ахмед бе онзи, за който се разнасят, все по-различни от останалите, слухове. Това, което прави впечатление са добрите му намерения и как иска да превърне света в едно по-добро място.
„Дете на пустинята“ е роман, който освен обещаващ сюжет, има и герои, възбуждащи интерес в читателя. Бъдещето развитие на всеки от тях – главен или второстепенен – е част от това, което поддържа вниманието към продължението.
Това е четиво, което грабва вниманието със сюжета и герои си. Съчетава един свят на приказки и успява да ни пренесе в една пустиня, където мъжете управляват света, а жените са без значение. „Дете на пустинята“ е пясък, любов, тайни и магия, тя е тази книга, която би те погълнала и държала в напрежение до края ѝ.
Изтока и запада се сблъскват, от страниците бликат приключения, а на фона на това се долавят и елементите, типични за арабската култура. Книга за един добре изграден свят с интересни герои, тайни и породеният бунт за един по-добър свят.
„Но ако знанието било сила, то непознатото било най-голямата слабост на безсмъртните твари.“
Няма коментари:
Публикуване на коментар