October Wrap up and November TBR

10/12

Октомври се изниза толкова бързо, че все още не мога да повярвам колко близо сме до края на тази календарна година. Всъщност това дори не бе моят месец, но можеше да бъде далеч по-зле, така че никак не се оплаквам.

Започнах месецът с една очарователна, но и пропита с истини, книга. „Кажи ми три неща“ ми хареса, беше лека и приятна за след дълъг ден, а запознаването ни с героите и тяхната история се случваше плавно. Може би не бе нещо ново, но определено не останах разочарована от прочетеното. Подробно мнение тук.
Второто четиво за октомври беше „Домът на мис Перигрин за чудати деца“ от Рамсън Ригс. От край време книгата стоеше в tbr листа ми, забавих я щом се озова в currently reading-а, но няколко дни след излизането на филма проявих желание да я завърша. И ми се иска да нямах такива големи очаквания. Първите сто страници ми вървяха наистина бавно, имаше моменти в които интересът ми се губеше изцяло и това допринесе към по-ниска оценка. Въпреки това, някои от сцените ми харесаха, а  заедно с това, снимките само допълваха изградената от Ригс обстановка.
Продължих с една по-лека и приятна книга. Романът на Али Новак„Сърца за разбиване“ може да звучи предвидим предвид резюмето, но всъщност е написан наистина добре. Сладка, изпълнена с пречки, любовна история, но книгата бива също толкова реалистична поради болестта на Кара. Неведнъж се усмихвах по време на прелистването ѝ, неведнъж бях на прага да захвърля книгата в другия край на стаята и да си дам малко почивка, но с приключването ѝ мога спокойно да кажа, че ми хареса дори повече, отколкото очаквах. Ревю – тук.
В края на октомври имаше няколко почивни дни, от които се възползвах и се захванах с прочита на „Живота, какъвто го познавахме“ от Сюзан Бет Пфефър. В действителност очаквах повече от самата книга, като се надявах, че ще ми хареса, въпреки че негативните ревюта бяха далеч повече от позитивните. Това, което най-много ме разочарова е, че бе обърнато повече внимание на това колко бързо привършват запасите на семейството на Миранда, отколкото на всичко друго, което щеше да бъде далеч по-интересно. Идеята сама по себе си звучи добре, но всъщност не всичко се развива по такъв начин. Това, което ме накара да я харесам достатъчно за три звезди, е че героите претърпяха видими промени, станаха по-силни, а семейството на Миранда се сближи още повече.

Наистина не знам в какво настроение ще съм откъм книги за през ноември. Иска ми се да прочета „По залез“ от  Александра Бракен, третата и последна книга, проследяваща живота на едни от любимите ми герои в скоро време.
„Килия номер 7“ от Кери Дрюъри също бързо привлече вниманието ми, а ревютата на Теди и Вероника са позитивни, така че едва ли ще е нещо лошо.
С излизането на втората книга от трилогията за „Пенрин и Краят на дните“, желанието ми да прочета първата книга се покачи още повече, ако това въобще е възможно.
И не на последно място, обмислям да прочета „Чукът на Тор“ от  Рик Риърдън, която обаче е също толкова несигурна, колкото и изброените по-рано. Ако не подхвана нито една книга от изброените, то тогава ще разчитам на момента и да се надявам, че няма да попадна в читателски застой отново, защото всеки изпитал го, знае колко трудно се излиза от него.

Коментари

Популярни публикации от този блог

The Ultimate Game of Thrones Book TAG

Top books of 2016

„Прикачен“ от Рейнбоу Роуъл