Остават броени часове до настъпването на 2017, а аз не мога да повярвам, че и тази година е към своя край.
Точно на тази
дата през 2015 публикувах книжната си равносметка и също като тогава и тази
година попаднах на някои четива, които заслужават цялото внимание, което са си
спечелили още дори преди тяхното издаване.
Като цяло 2016
беше успешна. Прочетох книги, които от близо година стояха в списъка ми за
четене, докоснах се до нови светове, срещнах интересни герои и проследих
израстването на повечето от тях, а заедно с това успях и да изпълня годишното
си предизвикателство в goodreads за 29 заглавия, които в последствие достигнаха
броят на 46, по-малко в сравнение с 2015, когато планувах 40 и успях да надвиша
бройката, достигайки до 79, но правейки тази равносметка, удоволствието от тези
книги е не по-малко както отпреди година.
Ето и кои са тези
заглавия, които направиха изминалите месеци изпълнени с радост, усмивки,
сълзи, смях, напрежение и много вълнение.
„Крес“ от Мариса Мейър
Прочетох първите две книги от поредицата още през декември миналата година, но краят на тази история приключи едва преди няколко месеца. И от части - все още ме държи.
„Крес“ ми хареса главно заради присъствието на Трън, който бързо се превърна в един много любим герой още от първата ни среща с него, главно заради чувството си за хумор, но и добротата, която притежаваше. Бе едно добро продължение на „Скарлет“, което през по-голямата част ме забавляваше - дори и тогава, когато далеч не беше за смях, а живота на героите беше в опасност.
Ревю.
„Тъмна дарба“ от Александра Бракен
Бързо обикнах романът на Бракен. Първата книга е обещаваща, а краят е едно от многото неща, заради които обичам първата част от трилогията на Алекс, въпреки че след затварянето на последната страница е трудно да се съвземеш предвид събитията на които е заложила авторката и да не грабнеш продължението веднага, което беше трудно, предвид това, че тепърва предстоеше излизането на втората книга от трилогията. „Тъмна дарба“ бе изпълнена с напрежение, а краят те оставя без думи и с нетърпение да разбереш как продължава историята.
Ревю.
„Кралица на сенките“ от Сара Дж. Маас
Няма да го бъде ако Сара Дж. Маас не присъства в годишната ми равносметка, при положение че съм прочела нещо нейно през този период от време.
Има спорни мнения относно продължението на поредицата за живота на Селена, Каол и Дориан, но за мен с всяка следващата книга историята става все по-добра. След краят на „Кралица на сенките“ ми остава само да чакам продължението.
Ревю.
„Гондолата на времето“ от Ева Фьолер
Романът бързо набра своята доза популярност. Това е втората трилогия, свързана с пътуване във времето, която започвам и за която не съжалявам.
В произведението на Фьолер има надграждане - проследяваме израстването на главната героиня постепенно, от наивно момиче в по-зряло, а самото действие се развива във Венеция, което е само плюс към това да харесам книгата. Красотата на града се долавя във всяка една от страниците, а лекият стил на авторката само улеснява читателят в бързото прелистване на романа и успешно го пренася заедно с героите на всяко едно място, което те посещават.
Ревю.
„Уинтър“ от Мариса Мейър
Беше голямо изпитание докато се появи възможността да прочета последната книга от поредицата за Синдер, Каито, Вълка, Скарлет, Крес, Трън и Левана. Обикнах новите герои толкова бързо, колкото и старите. Неусетно се привързах към поредицата и героите ѝ, а сега мога само да се усмихвам при спомена колко добри и интересни се оказа в действителност всяка една от книгите.
Ревю.
„Двор от мъгла и ярост“ от Сара Дж. Маас
Колкото и да харесах първата книга, тази бе далеч по-добра. Продължението на „Двор от рози и бодли“ те изненадва, въвлича в един още по-интересен свят и те оставя с нетърпение да очакваш продължението ѝ.
Тази книга бе една от тези, които разбиха сърцето ми и ме накараха да плача и точно поради това я обичам толкова много.
Ревю.
„Лейди Полунощ“ от Касандра Клеър
Касандра Клеър е авторът въвел ме в този свят на разнообразни книжни герои и тази година имах възможността да се докосна до нещо нейно, ново при това, при което единствено ми остава да броя дните до излизането на следващата книга.
„Лейди Полунощ“ е само началото на това, което ни очаква в следващите книги и нямам никакво търпение да разбера как ще продължи историята на Ема и Джулиън.
Ревю.
„Неизчезваща“ от Александра Бракен
Разбира се, че продължението на „Тъмна дарба“ трябва да присъства предвид това по какъв начин приключи предшественицата ѝ, но и поради самият начин по който се разви действието във втората книга.
„Неизчезваща“ ме поправи след случилото се в „Тъмна дарба“, но в края ѝ далеч не бях толкова щастлива, колкото се надявах. Романът успя да ме изненада на места и да предизвика вълнения за финалната книга, отнасяща се до историята на тези така обичани герои.
