сряда, 30 септември 2015 г.

The Bookalicious Tag

Благодаря на Кая, че ме тагна. 

1.Какъв процент от книгите си взимаш от библиотеката и какъв от някъде другаде? - нямам карта за библиотека. Предпочитам книгата да си е лично моя и да не се налага да я връщам след прочита ѝ.

2.Кой герой би искал/ла да бъдеш и защо? - Селена Сардотиен; изключително силна, било то психически или физически, смела и принесено с това - умна. Може да е Асасинът на Адарлан, но това е далеч от представите на безчувственост.

3.Коя е любимата книга от детството ти? - „Приключенията на Том Сойер“

4.Коя е любимата ти книга? - Повече от една е.

5.Купуваш ли книги втора ръка? - Харесвам онази специфична миризма на новото, било то книги или учебници, но на рафта си имам няколко добре запазени книги, купени втора ръка.

6.Кой е най-сексапилният ти любим герой? (Без значение от пола.) - Етиен, Максън и Зед.

7.От коя поредица имаш най-много книги? - „Училище за вампири” от П. С. Каст, Кристин Каст до седмата книга включително.

8.Коя е любимата ти корица? - "Дни на кръв и звездна светлина", "Единствената".

9.Кой е любимият ти вид книга? (жанр)
- Фентъзи.
 
10.Коя е първата книга, която прочете? - "Пипи Дългото Чорапче", така и не я дочетох обаче.

11.Кой е любимият ти филм по книга? - "Реликвите на смъртните: Град от кости"

12.Къде е най-доброто място за четене? - На леглото и под сянка на някоя дърво, за предпочитане на тихо място.

13.Написвал/ла ли си свой фен фикшън по книга? - Не съм писала по книга, но не смятам и да го правя за в бъдеще.

14.Ако можеше да прочетеш само 3 книги до края на живота си, кои щяха да са те? - Някои, които ще задържат интереса ми, но заедно с това няма да са с тежък сюжет.

15.Коя е най-дебелата книга, която си чел/ла? - "Крадеца на книги", мисля.

16.Ако напишеш книга, какво ще е заглавието? - Сюжетът играе важна роля в избирането на заглавието.

17.Колко книги прочете миналия месец? - Около 7.

18.Коя е последната книга, която прочете? - "Онова лято" от Лорън Уилиг.

19.Представяш ли си себе си в книгите, които харесваш? - Да си представям - не; вглеждам се в качествата им и това дали имаме нещо сходно; само това.

20.Коя е любимата ти книжарница? - „Orange“

21.Твърди или меки корици? - В повечето случаи твърди.

22.Имаш ли повече от едно копие на същата книга? - Притежавам "Крадецът на книги" от Маркъс Зюсак.

23.За вампири или върколаци предпочиташ да четеш? - Стига като идея да е нещо различно, то бих била съгласна и на двете.

24.Притежаваш ли повече от 150 книги?Ако не, би ли искал/ла да притежаваш? - Близо 150+ са.

25.Коя е последната книга, която прочете от автор сънародник (от същата държава)? - "Крадецът на праскови" от Емилиян Станев.

Тагвам: Елена, Лияна и Ели; ако все още не са.

вторник, 15 септември 2015 г.

„Онова лято“ от Лорън Уилиг

Обичам да чета новоиздадени книги след като шумотевицата около тях поутихне. И този път не бе изключение, с всяка една следваща страница се потапяш в историята на главните герои и интереса ти нараства със следващата глава.
Книгата обхваща два различни периода, но въпреки това връзката помежду ѝ не е накъсана.
Джулия Конли и Имоджен Грантън са двете действащи лица от страна на жените, а Никълъс Дорингтън и Гавин Торн - от тази на мъжете.
В "Онова лято" присъстват елементите на забранената любов, която макар да има не малко проблеми, завършва по един сладък начин.

Всичко започва, когато Джулия разбира, че е наследила къща от леля Реджина за която няма спомени. Отивайки на място за да успее да продаде имота, тя се натъква на Натали, брат ѝ Андрю и Никълъс - антиквар, приятел на брата и сестрата.
С времето прекарано в къщата, съзнанието на  Джулия започва да преоткрива различни събития за които не няма спомени и това е причината поради която първоначално си мисли, че не са реалност. Заедно с нейната история, навлизаме и в тази на Имоджен, заблудило се от любов младо момиче, което открива, че баща ѝ е бил прав преди време и че съзнанието ѝ е било заблудено. Колкото повече страници се преминават, толкова по-навътре в действието се намира читателя.

Начинът по който Лорън Уилиг описваше нещата от началото до самият край пленяват читателя и го поставят в една приятна обстановка, макар самите събития да не са толкова хубави.
Съчетавайки двете епохи, авторката на "Онова лято" се е справила повече от чудесно, а самите характери на Джулия, Имоджен, Ник и Гавин съответстват на епохите в които живеят.

Двете жени са напълно различни една от друга - Имоджен рискува за любовта на живота си, а Джулия играе на по-сигурно. И въпреки това двете се оказват тясно свързани.
Гавин Торн, художник; нает от съпругът на Имоджен, той започва да изпитва привличане към нея. Любовта между него и  Грантън е изпълнена с премеждия, тайни срещи, но и изключително силни чувства един към друг.
Ник, антиквар; начинът по който се появи онази събота с Нат и брат й пред къщата на Джулия беше не толкова интригуващ, колкото самото му държание. И точно то бе причината да смятам, че ще има симпатия помежду им. Харесах го точно поради това първо впечатление, което оставя в читателя и че е далеч от чак толкова перфектните образи.

Това, че Лорън Уилиг предоставя информация относно Братството на прерафаелитите заинтригува читателите, като всъщност разкрива детайли, но не прекалява с тях и са в напълно умерено количество.

Чувствата между Джулия и Ник, Имоджен и Гавин са достатъчно силни за да пленят читателя с това, което оставят след прочита примесени със повече от задоволителен край.

сряда, 9 септември 2015 г.

„Полудив“ от Сали Грийн

Във втората книга от трилогията "Полуживот" на Сали Грийн, авторката ни представя по-различна версия на главният герой. Това през което е преминал последните години му се отразява и дори и да обещаваше да не убива никой и да се държи като добър бял магьосник, то във "Полудив" е напълно различен - убива, но не изпитва и чак такова голямо съжаление към това, което е сторил.
Сали Грийн продължава и тук с добрият си начин на писане, а самото действие се развиваше в наистина добра посока. Както в първата книга, то така и в тази има известна доза напрежение за това какво предстои и не е по-малко безинтересна от "Полулош".
За разлика обаче от "Полулош", то в "Полудив" обстановката е по-различна. Виждаме какво предстои за белите и черните магьосници и колко жестока може да бъде войната, която тепърва предстои.

Основната цел на Натан Бърн в началото е да спаси Аналис от мъртвешкият сън в който е. Заедно с това се надява и приятелят му Гейбриъл да е жив, въпреки че колкото време минава, то главният герой вече се съмнява той да е оцелял. 

Срещаме няколко нови персонажа, Ван - допълваща образа на книгата и е някак по-специфичен герой. Несбит - забавен,  освен това наполовина черен, наполовина безцветен магьосник. Първата му среща с Натан и вече ми грабна интереса. Знаеше какво точно да направи и как да го стори.

Героите с които се срещнахме в първата част на трилогията също присъстват в по-голямата част от книгата - Гейбриъл, който е много по-подходящ за Натан; Аран, който ми разби (не с лошо) сърцето при онзи трогателен братски момент; Аналис, която ми се стори антипатична повече отколкото можех и да предположа и то не само заради последните й действия в продължението на първата книга.

Връзката, която Сали Грийн създаде при Гейбриъл и Натан е някак сладка, не е натрапчива и ти се иска да бъдат включени още моменти между двама им. Готови да се предпазят един друг са готови да рискуват своят живот стига другият да оцелее.

Краят на "Полудив" е умопомрачителен, разтърсва те из основи и не те оставя за миг на спокойствие. Сали Грийн точно в този момент поставя едно добро и заинтригуващо читателя начало на тепърва предстоящата война между бели и черни.

“The point of being good is doing it when it’s tough, not when it’s easy.”

събота, 5 септември 2015 г.

„Полулош“ от Сали Грийн

Натан, син на черен магьосник и бяла вещица. И причината да бъде пренебрегван е съсредоточена върху това, че освен е наполовина бял, наполовина черен, то баща му е и най-издирвания от черните магьосници. Единствените, които са до него и го подкрепят въпреки произхода му са брат му Аран, сестра му Дебора и баба им. Те го обичат и са до него дори и при положение, че баща му - Маркус е убил техният баща. Изпитанията в живота на младото момче обаче тепърва предстоят.

Начинът по който Сали Грийн предостави обстановката бе пленяващ читателя. В първите няколко страници действието е по-забавено, но за сметка на това в краят на книгата вече виждаме израсналият Натан и тази негова страна, която е успяла да се справи дори и далеч от единствените хора, които го обичат. Обстановката поглъща цялото ти внимание и неусетно разбираш, че си преполовил по-голямата част от книгата.
Стилът на писане е изключително лек, повече отколкото очаквах, и няма как да не разбереш нещата.
Сали Грийн пояснява в тази книга, че добрите не винаги са такива. Това, че са бели не означава кой знае какво при това положение.

Липса на герои нямаше, на по-късен етап в книгата се появяват и още няколко изключително интересни персонажа - Роуз, Гейбриъл и Меркюри. Всеки един от тях си има своя собствена история.
Роуз, бяла вещица, която е като семейство за Меркюри и не е особено привлечена от вида си. Силна и смела, дори и самоуверена, тя се изправя пред какви ли не опасности и оцелява.
Гейбриъл, черен магьосник в тялото на безцветен. Още при първата му поява нещо в него ме заинтригува и ми се искаше да се появява и за напред. По-късно след като самата Роуз разкрива на Натан, че Гейбриъл изпитва по-различни чувства от приятелски, ми се стори още по-симпатичен и се превърна в един от любимите ми персонажи.
Меркюри ми се стори малко по-различна от останалите и някак се открояваше от цялата картина, като всъщност тя е черна вещица при която доста магьосници отиват за да потърсят помощ.

Аран бе от онези персонажи в книгите, които просто ти спечелват сърцето при първата им поява; един от малкото, които бяха до Натан и го защитаваха от всеки друг. Всеки път в който се опитваше да излъже по-малкият си брат, макар и неуспешно, ми се струваше адски мил и внимателен, какъвто всъщност е.
Дебора, макар и да не се запознаваме много с нейният характер, е същата като Аран - подкрепя двамата си братя и е до тях изправена пред трудностите.
Баба им е по-смела отколкото всъщност изглежда; и крие повече тайни отколкото може някой да си помисли.

Макар Съвета да се опитва да използва Натан за залавянето на Маркус, то главният герой намира време и за любов. И момичето, което печели неговото сърце е Аналис, бяла вещица от семейство О'браян. Всички знаят как ще завърши тази любов между един нечистокръвен и една бяла вещица.

Приключението да вземе трите дара, които му се полагат както на всеки друг магьосник не е леко, бива заловен, налага се да се крие и да не вярва на никого и най-вече му трябва доза търпение за да достигне крайната си цел.

"Полулош" не е натоварващо четиво, чете се бързо и сравнително лесно. Сали Грийн успява да предразположи читателя и го подготвя за животът, който ще се разкрие пред главният герой заедно с неговите препятствия.

“The trick is not to mind.
Not to mind about it hurting.
Not to mind about anything.”

четвъртък, 3 септември 2015 г.

„Пробуждането на Атлантида“ от Алиса Дей

Идеята във втората книга се развива около Вен, друг войн и брат на Конлан, и неговата любима - Ерин, вещица, но и не само.

В "Пробуждането на Атлантида" главният действащ персонаж избран за мъж ми се стори по-непринуден от брат си и някак не чак толкова перфектен. Заобичах Вен още в първата книга, а симпатичността му в тази книга и отношението му към Ерин още в самото начало ми се стори съвсем на място.

Макар действието да е съсредоточено върху войнът и вещицата, то историята на героите с които се запознахме в първата част не остава на заден план - тук разбираме как се развиват нещата между войните на Посейдон, но и с това колко всъщност е тежка бременността на Райли и начина по който всеки един член и близък на Конлан се тревожат както за нея, то така и за бъдещият наследник, но и за самият баща, знаейки, че ако нещо се случи на любимата му и детето им, то мъжът няма да успее да го преживее.

И няма как една книга, макар и част от поредица, да мине без някой злодей, заплашващ животът на любима двойка. И тук се появява Калигула и, но и известен, но най-вече и омразен, персонаж - Анубиса. Няма как да не е в центъра на случващото се.
Начинът по който Алиса Дей продължи с развитието на идеята за изгубената и вече пробуждащата се Атлантида, е повече от добър.  Освен това авторката на поредицата ни разкри нещо и от историята на Джъстис, което напълно изненадва читателя и няма никакви улики, които да разобличават тази история.

Любовта между Вен и Ерин е заслужаваща си и дори забавна на моменти; той, чувствайки се, че трябва да я пази от всичко и всеки, дори включвайки своите братя, а тя не е толкова беззащитна, колкото изглежда. Двамата са напълно допълващи се. 


" -У дома, Ерин -прошепна й той, докато очите й се затваряха. - Отиваме у дома. "

вторник, 1 септември 2015 г.

„Мрак“ от Джилиан Флин

Действието се развива около Либи Дей и това, което е сполетяло семейството й; объркана и уплашена от случилото се, седемгодишното момиче посочва брат си като извършителят на убийствата, като той получава доживотна присъда. По-късно обаче, вече жена, Либи попада на клуб на изследователи, а на читателите им се разкрива постепенно какво се е случило през този, фатален за семейство Дей, ден.


В "Мрак" обстановката допълва изградената от Джилиан Флин картина, а истината се разкрива постепенно и още от първите страници може да предложиш няколко лица, които да са причинили убийствата - Бен (който реално е обвинен) и Ранър, баща на Мишел, Деби, Либи и Бен.
Нишката относно краят на книгата има смисъл с всички събития и може да се потвърди кой е истинският извършител.

Хубаво на тази книга бе, че нямаше любовни триъгълници, което нямаше да се вписва в общата картина, а вместо това всичко бе съсредоточено върху тази нощ във фермата на Дей;
появата на малката Криси Кейтс, на която авторката също е отделила внимание и ни се разкрива какво се е случило с живота й; Трей и неговият магазин, дори и Диондра.

Персонажите, които Джилиан Флин е изградила са нещо по-различно от това с което съм свикнала, но нямаше как и да не забележа по-малките детайлите относно връзката между семейството на Либи, старанието на Пати да остане спокойна във всеки един момент, изпълнен с тревога. И начинът по който Бен прие присъдата си, макар и да знаеше какво наистина е сполетяло семейството му през онази нощ.

Действието е не чак толкова предсказуемо и още от самото начало ти се иска да разбереш кой е този всеизвестен убиец и дали наистина Бен е виновен за смъртта на двете си по-малки сестри и майка си.
“Coffee goes great with sudden death.”
Джилиан Флин ни връща отново в онези дни, които освен, че поставят началото на това събитие, то ни се разкриват и самите чувства на героите и техните дни преди отнемането на животите им.
Краят е достатъчно удовлетворяващ за да остави поне малка следа от историята на семейство Дей.

“I assumed everything bad in the world could happen, because everything bad in the world already did happen.”